![Игра на духове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/0/4/igra-na-duhove-bg-download.jpg)
Игра на духове [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #15
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547339576
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на духове [bg]». Краткое содержание книги:
Мей не вярваше в духове. Може да имаше шотландско потекло, но това не значеше, че е попаднала в мрежата на вълшебните приказки и страшните истории. Дори не ходеше на църква, въпреки че не беше съвсем атеист. Смяташе, че ако във вселената съществува велика сила, тя не изглежда като старец с брада и не действа чрез светци и ангели. Не се интересува дали ѝ се пеят химни и не слуша молитвите, отправени към нея. По-скоро това би било присъствие, което няма име и форма, но прониква във всичко наоколо и във всички аспекти на собственото ѝ съществувание. Ала тя никога нямаше да я чуе, никога нямаше да научи повече за тази сила, защото скоро щеше да бъде мъртва. Щеше да отиде при съпруга си и истината за вселената най-сетне щеше да ѝ се разкрие.
Там, сред дърветата, Мей обаче не усети непосредствената близост на смъртта си, не и докато нощният въздух скриваше неумолимата ѝ хладина, а мръзненето в пръстите, носа и ушите - болката от приближаването ѝ; не и докато сълзите, които се стичаха по бузите ѝ заради студа в очите, не се сляха със сълзите, бележещи края, а внезапният остър вятър не я прониза като дъха на невидимо присъствие, незримо същество, лишено от топлина, което издишаше само за да подражава на живота.
„Тук няма нищо - помисли си тя, - сгрешила съм.“
Къщата я зовеше със светлината и топлината си. Тя излезе заднишком от гората, без да откъсва очи от нея, докато не се приближи до вратата. Едва тогава погледът ѝ се отдели от дърветата и се обърна към сигурността на дома ѝ.
И смъртта влезе заедно с нея.
14.
Както си му е редът, когато се прибра в хотела си след целия този разговор с Франк Улф, Паркър не можа да заспи. Седна на бюрото до прозореца си и прегледа още по-бавно информацията за живота и кариерата на Джейкъб Еклънд. Не се надяваше да открие някаква закономерност или важен детайл, който би обяснил изчезването на детектива, но ако запаметеше всичко това, то щеше да му бъде полезно при огледа на дома и офиса му. Това беше основата на цялото разследване в бъдеще и който пренебрегваше тези скучновата работа, го правеше на свой собствен риск.
Половин час по-късно не можеше да се каже, че е научил кой знае какво ново, но поне си беше изградил картина, която потвърждаваше образа на самотник, представен от бившата жена на Еклънд. Рос беше прегледал извлеченията от служебните и личните му кредитни карти от последните две години, но те не издаваха някакви особени пороци. Виждаха се сметки от мотели от същия тип, каквито биха се открили и в разходите на Паркър - пътувания по работа с едно преспиване на разноските на клиенти, които биха се намусили на нещо по-скъпо от „Ред Руф Ин“3 и по-разточително хранене от заведение за бърза закуска в мола. Нямаше нищо, което да говори, че е глезил себе си или някого другиго - гориво, канцеларски материали, дрехи. И книги. Еклънд поръчваше много книги, повечето на окултна тематика.
Като се изключи някоя и друга гощавка в „Олив Гардън“ или „Аутбек Стекхаус“ и внушителната езотерична библиотека, Паркър все едно гледаше друга версия на собствения си живот, а това леко го потискаше. Затвори лаптопа и се съблече за лягане. Стаята му беше от „по-нормалните“ в хотела, но само в сравнение с останалите, клонящи към шикозно-селски стил, който винаги му напомняше на стари моми. Възглавниците бяха поръбени с дантели. Ако умреше тук в съня си, приятелите му щяха да се скъсат от смях.
Преди да заспи, се помоли за Рейчъл и Сам. Помоли се и за Франк Улф, и за жена му. Не го интересуваше дали молитвите му са напразни. Важно беше усилието.
А и знаеше, че някой някъде ги чува.
15.
- Мамо.
Мей Маккинън чу шепота в ухото си. Отвори сепнато очи и усети една малка ръчица върху устата си. Синът ѝ стоеше до леглото по пижама, а лицето му беше осветено от часовника на нощното шкафче. Беше единайсет и половина. Отдавна трябваше да спи.
- Мамо - повтори той, - мисля, че долу има някой.
Той вдигна ръката си от устата ѝ. Мей се ослуша, но всичко бе тихо.
- Сигурен ли си? - попита шепнешком тя.
- Чух шум.
Тя слезе от леглото. Носеше стар суичър и анцуг, прокъсан на коленете. Краката ѝ бяха боси. Къщата не беше много стара и нямаше пеещия под на дома от детството ѝ с онзи репертоар от звуци, които превърнаха годините ѝ между петнайсет и двайсет и пет в същински ад, защото нямаше никакъв начин ни да се измъкне навън, ни да се промъкне вътре, без да вдигне шум, който да събуди и мъртвите.
Алекс се опита да я хване за ръката, но тя нежно я отбутна настрани.
3
Верига евтини хотели в САЩ. - Бел. прев.