Игра на духове [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #15
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547339576
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на духове [bg]». Краткое содержание книги:
- Мисля, че те харесва - отбеляза Ейнджъл.
- Не е кой знае какво, като се има предвид, че другите възможности сте ти и черният лорд.
Убиваха времето, преди да отидат в офиса на Еклънд, който се помещаваше в сграда с множество компании, обслужвани от общ персонал от секретари и рецепционисти. Намираше се близо до „Норт Мейн“ в нов комплекс, в който имаше още клиника за козметична стоматология и фирма за стоки за домашни любимци. Паркър беше хвърлил един поглед на идване и видя, че на рецепцията стои жена на не повече от двайсет години. Достъпът в сградата ставаше с карти, но тя можеше да пусне и външни посетители. Изглеждаше като място, което след пет часа утихва, а след шест настъпва пълно мъртвило. Колкото по-близо до края на работния ден влезеха, толкова повече време щяха да имат в офиса на Еклънд. След това, в зависимост от находките си, щяха да се пренесат в дома му.
- Мислиш ли, че приличаме на туристи? - попита Ейнджъл. Той обичаше да си мисли, че може да се слее с тълпата, дори в този момент тълпата инстинктивно да отстъпваше назад от него и партньора му. Желанието му за принадлежност беше трогателно безнадеждно.
- Февруари е, а ние сме в Провидънс - отвърна Паркър. - Ако приличахте на туристи, щяха да ви сметнат за луди. Приличате просто на двама типа с пистолети под палтата.
- Е, значи ще изглеждаме съвсем на мястото си, ако се опитаме да откраднем нещо - отбеляза Ейнджъл. - Това е извратен щат.
Прав беше. Паркър беше чел някъде, че всяко човешко същество може да намери място на територията на Роуд Айлънд. Ако това беше вярно, нямаше да успеят да си тръгнат, без някой политик да бръкне в джобовете им. Винсънт Сианси, известен повече като Бъди Сианси, кмет на Провидънс в продължение на общо двайсет и една години, два пъти бе принуждаван да се оттегли заради обвинения в углавни престъпления и прекара четири години във федерален затвор, задето бе ръководил престъпни операции от кабинета си, въпреки че заседателите го признаха за невинен по обвинението за подкуп за членство в Университетския клуб, което намекваше, че изкуплението все пак е възможно. През 2014 г. Сианси се опита отново да се кандидатира, но на този етап вече беше прекалено богат дори по стандартите на Прови-дънс. Като добавим бившия губернатор Ед Дипрет, който откара една година зад решетките заради подкупи от предприемачи, и Джоузеф Бевилакуа - главен съдия на щатския върховен съд, който подаде оставка заради спекулации за връзки с мафията - и това бяха само големите имена, - и ето ти възхитително ниво на институционализирана корупция.
- Ще изглеждаш почти честен човек в сравнение с тях - съгласи се Луис.
- Нямам нищо против някой да краде - обясни Луис, - просто не ми харесва след това да лъже. Излиза, че не се гордее с работата си.
Поинтересуваха се как е минала срещата на Паркър със Сам и психолога, а той на свой ред им разказа за разговора си с Франк Улф.
- Мислиш, че заради това вече те мрази с една идея по-малко? - учуди се Ейнджъл.
- Само една.
- Браво. Жалко, че бившата ти приятелка те мрази повече. Анулира напредъка с Франк.
- Е, много ти благодаря.
- Няма за какво.
Паркър погледна часовника си.
- Май трябва да тръгваме.
Луис поиска сметката. Сервитьорката я донесе и отново се усмихна на Паркър. Проклет да съм, помисли си той.
Листчето си стоеше на масата, а Ейнджъл и Луис най-спокойно се правеха, че не го виждат. Паркър хвърли един поглед на общата сума, без да го докосва. Признаваше им, че имаха скъп вкус към алкохола.
- Няма да стане - рече той.
- Мамка му - изруга Ейнджъл и посегна към портфейла си.
Излязоха откъм „Уестминстър Стрийт“ и се спряха да погледат хищната птица, която кръжеше високо над старата „Банк ъф Америка“ - или Сградата на Супермен, както беше по-известна.
- Знаеш ли какво е това? - попита Луис.
Паркър и Ейнджъл поклатиха отрицателно глави.
- Сокол скитник - отвърна Луис. - Харесва ми.
„Понякога - помисли си Паркър - Луис показва тревожни признаци на човечност.“
20.
Паркър беше взел решение първо да претърсят офиса на Еклънд. Пак се налагаше да проникнат с взлом, но щеше да им отнеме по-малко време, отколкото домът му, така че беше разумно да отхвърлят първо него. Той остави колата си на един паркинг, а шофирането - на Луис.
Обслужваните офиси обикновено наемаха нископлатен персонал, поне според опита на Паркър. Не предлагаха много възможности за повишение, а работата беше скучна. Трябваше да внимава с по-възрастните рецепционистки, които бяха кучета-пазачи в човешки облик. Младата жена, която още седеше зад бюрото обаче, изглеждаше способна на известна доза учтивост и цивилизованост.