Игра на духове [bg]

19.

- Това е най-яката шибана идея, която някога е хрумвала на някого, откакто Колумб си е купил кораб - рече Ейнджьл на Луис.

Тримата с Паркър седяха в „Ню Харвест Кофи енд Спиритс“ на „Уейбос Стрийт“ в реставрираната Аркада на Провидънс - най-старият закрит търговски център в страната. От една страна, мислеше си Паркър, Аркадата беше виновна за смъртта на градовете, упадъка на общностите и „Мол ъф Америка“ в Минесота. От друга страна, всяко място, което предлагаше добро еспресо, качествено уиски и вкусен пай заслужаваше да му бъдат простени много неща, макар може би не чак създаването на „Мол ъф Америка“. Някой явно бе вложил мисъл в ремонта на Аркадата и сега тук се помещаваха фирми, които неминуемо биха били описани като „еклектични“. Срещу кафенето имаше магазин на име „Лъвкрафт изкуства и науки“, което напомни по приятен начин на Паркър за „Стрейндж Мейн“ в Портланд. Светът, реши той, би обеднял без тези места.

- Хубаво е - отвърна Луис.

Единственото кубче лед в чашата му изпука примамливо, но само накара Ейнджъл да се смръщи. Двамата мъже се различаваха в много отношения, не на последно място по въпросите на модата и политиката, но сред познатите им се смяташе, че Луис е водещият във вкусовете и преценките. Ейнджъл обаче беше развил вкус към уискито, което до голяма степен се дължеше на кражбите на различни интересни бутилки и кутии в началото на престъпната му кариера. Сега двамата с Луис можеха да си позволят да си купуват скъпи и реномирани питиета, макар Ейнджъл да твърдеше, че никое не може да се сравнява с онези, които сам си бе набавял някога.

„Крадената вода е по-сладка, а тайно изяденият хляб - по-вкусен“, - казваше той като дявол, който цитира евангелието.

Ето защо Ейнджъл имаше твърдо мнение по въпросите за консумацията на уиски и смяташе, че ледът разваля фините вкусове и аромати. Обичаше да капва по малко вода в чашата си, за да ги накара да се разкрият, но нищо повече. Беше успял да убеди Луис да намали кубчетата лед от три на едно, но въпреки това го болеше, като го гледаше как го пуска в чашата си. Що се отнася до хората, които доливаха уискито си с газирана вода или, опазил бог, с кока-кола, Ейнджъл беше убеден, че само един хубав бой ще ги вкара в правия път.

Паркър се придържаше към кафето. Дори в редките случаи, когато прекаляваше с пиенето, му се налагаше първо да превъзмогне вроденото си отвращение към вкуса на твърдия алкохол. Сервитьорката донесе чашата му и се усмихна. Беше мила усмивка. Не обещаваше нищо, освен добронамерена учтивост, но беше от онези усмивки, които те карат да се чувстваш добре.