Игра на духове [bg]

Обаждането дойде след по-малко от час. Наложи се Тоби да се справи с основната част от подготовката на погребението, защото майка му, която много обичаше баща му, беше изпаднала в шок и така и не се възстанови докрай от него. Погребалният агент, Джон Уелсби, който си падаше малко нещо човек на изкуството, предложи отворен ковчег, тъй като лицето и главата на Фреди Тейър бяха останали забележително непокътнати благодарение на ъгъла, под който металът бе прерязал шията му. Тоби отказа. Обстоятелствата около смъртта на баща му бяха широко известни, защото главата се беше търколила на тревата пред погледа на преминаващите шофьори. Не искаше хората да се чудят какво се крие под закопчаната яка на трупа.

Тоби не спомена на никого за рисунката. Чувстваше непоносима вина и се страхуваше, че може би по някакъв начин е отговорен за смъртта на баща си. Все пак беше задрямал в същия момент, в който колата на баща му бе излетяла от пътя. Аутопсията не показа никакви признаци на катастрофален пристъп, заради който Фреди би могъл да изгуби внезапно съзнание, а доколкото знаеха, нямаше причина да посегне на живота си. А дори да е искал да го направи, синът му знаеше, че би намерил по-надежден начин да го стори, вместо да залага на стърчащо желязо от колоната на моста. Освен това той не обичаше зрелищата и би предпочел да избегне спектакъла в смъртта, както и преди това в живота. Следователите предположиха, че може да е заспал на волана. Седемнайсетгодишният му син обаче, който се чувстваше център на собствената си вселена, се тревожеше, че съществува някаква връзка между него и баща му и че заспивайки на бюрото си, той е накарал и баща си да задреме, с което е предизвикал фаталната катастрофа.

Това, разбира се, би било налудничаво... ако не беше рисунката. Тоби не я изхвърли, а я скри между старите тетрадки в чекмеджето. Майка му никога не би погледнала там; не че имаше голяма вероятност да рови из нещата му. Повечето ѝ дни през следващите две години преминаваха в плач, чак докато не отиде и тя при съпруга си. По това време Тейър, който вече не беше Тоби, а живият наследник и бъдещето на бизнеса, беше започнал работа на пълен ден в „Преоценени мебели Фреди и Рон“ под внимателното наставничество на по-малкия брат на баща си, Рон - ерген, който обичаше да летува в Саут Бийч, Флорида, и по думите на един от продавачите във фирмата беше „по-объркан и от еврейска Коледа“. След кончината на чичо Рон Тейър наследи цялата компания и тя стана негова по документи и название.

През годините след смъртта на баща си обаче Тейър продължи да преживява „моменти“, както той ги наричаше: жената, която вървеше между купите сено на петнайсет сантиметра над земята, а на следващия ден образът ѝ се появи по информационните бюлетини, след като голото ѝ, посинено тяло беше открито в един канал; кръвта по стените на местното управление за моторни превозни средства, докато чакаше да му сменят изгубената шофьорска книжка, сякаш сградата беше получила стигмата, няколко часа преди вътре да влезе някой си Линъс Круъл, чието име напълно отговаряше на душевността му4, и да открие автоматичен огън, с който да убие петима и да рани седмина само защото по собствените му думи колегите му били забравили рождения му ден трета година подред; болезнените мехури, които се появиха на дясната му ръка, докато минаваше покрай гишето за автомобили на заведение за бързо хранене, а след това разбра, че час по-късно в кухнята е избухнал пожар, при който е загинал един човек, а друг е ослепял.