Хилядният етаж [bg]

Беше нервна заради играта. Беше пила за пръв път и макар да не беше казала на никого, за пръв път играеше на Завърти и целуни. Освен това никога досега не се беше целувала. Ами ако всички разберат?

— Побързай, Фулър! — беше изпъшкал по-големият Марк Рохас, когато забеляза колебанието й. — Върти.

— Върти! Върти! — започнаха да скандират останалите в стаята. Ейвъри прехапа устни и посегна да завърти холографския циферблат по средата на масата.

Стрелката се стрелна и очертанията й се размиха. Всички се приведоха напред, за да видят какво ще стане. Най-сетне стрелката забави ход и спря пред Брекан Дойл. Ейвъри се напрегна, приседнала на самия крайчец на стола.

С последни сили стрелката се прехвърли на Атлас.

Игровата конзола веднага ги обгърна със защитен конус, който да ги скрие от останалите в стаята и да заглуши всички звуци. Зад трепкащата фотонна стена — която се гънеше и извиваше също като водна повърхност в езеро — Ейвъри виждаше останалите, макар те да не можеха да я видят. До един крещяха и махаха към игровата конзола, вероятно се опитваха да рестартират играта и да я накарат да завърти отново. Нямаше нищо забавно, когато брат и сестра са вътре в конуса, нали?

— Добре ли си? — попита тихо Атлас. Стискаше недопита бутилка атомен и се опита да й я подаде, но тя поклати глава. Вече се чувстваше объркана и алкохолът размиваше чувствата й към него по опасен начин.

— Никога не съм се целувала. Ще се представя ужасно — избъбри тя и се сви. Какво я накара да го каже?

Атлас отпи дълга глътка, след това остави внимателно бутилката. Не й се изсмя.

— Няма страшно — успокои я. — Сигурен съм, че ще станеш страхотна целувачка.

— Дори не знам какво да правя! — Ейвъри видя Трейси Елисън да жестикулира ожесточено извън конуса. Тя много си падаше по Атлас.

— Просто ти трябва практика. — Той й се усмихна. — Извинявай, че аз попаднах вътре вместо Брекан.

— Ти шегуваш ли се? Предпочитам… — Замълча. Така и не довърши изречението.

Атлас я погледна любопитно. Смръщи чело в изражение, което тя така и не успя да разгадае.

— Ейвс — прошепна той, но прозвуча повече като въпрос. Наведе се по-близо. Ейвъри притаи дъх…

Конусът се стопи и реалността нахлу.

Ейвъри не беше сигурна дали тази почти целувка беше истинска, или си я беше представила. Споменът нахлу в нея, докато наблюдаваше Атлас, който вдигна очи, изглежда, почувствал погледа й. Ако и той мислеше за същата нощ, не го показа с нищо. Остана загледан в нея за момент, след това, изглежда, взе решение.

— Излизам за този рунд — заяви, стана и отиде при нея.

— Здрасти. — Внимателно взе чашите от ръцете й и ги остави на масата. Тя бе забравила, че ги държи. Олюля се леко.

— Искаш ли да те заведа вкъщи? — Атлас протегна ръка, за да я задържи. Винаги беше така. Той знаеше какво иска тя още преди да го е казала. С изключение на единственото нещо, което никога не биваше да узнава.

— Да — отвърна тя твърде бързо.