![Хилядният етаж [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/7/hilyadniyat-etazh-bg-download.jpg)
Хилядният етаж [bg]
- Автор: Макги Катарина
- Серия: Хилядният етаж #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-766-7
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Хилядният етаж [bg]». Краткое содержание книги:
— А пък ти каза, че ако те пусна на партито, няма да пиеш! — Лида се отдръпна и гласът на майка й омекна.
— Извинявай — продължи Илара. — Само че, Лида, аз не съм глупачка. Дори оттук усещам атомния в дъха ти. Какво да си помисля?
— Беше само едно — сопна се Лида — Това няма да ме накара да посегна към ксенперхеидрена.
Илара посегна да я погали, но Лида я перна и тя отпусна примирено ръка.
— Лида, моля те — каза тихо. — Старая се. — Искам да ти се доверя отново. Но доверието се завоюва. А досега не виждам да полагаш усилие да…
— Добре — прекъсна я сковано Лида. — Партито беше супер. Благодаря ти, че ме пусна. Обещавам следващия път да не пия.
Останаха загледани една в друга, несигурни какво да кажат. На лицата им се беше изписала обич, но също и предпазливост. Вече не бяха сигурни как да се държат, когато са заедно.
Най-сетне Илара въздъхна и се обърна.
— Радвам се, че си се забавлявала. До утре.
Вратата щракна зад нея.
Лида смъкна роклята и си сложи пижамата с монограм. Изпрати бърз фликър на Ейвъри, за да се извини за одевешното си избухване и да й каже, че си е тръгнала по-рано от партито. След това се пъхна в леглото и мислите й препуснаха.
Запита се дали Ейвъри и Атлас са все още на партито. Беше ли странно, че си тръгна рано? Беше ли й сърдита Ейвъри заради одеве? Не можеше ли приятелката й да приеме, че някои неща в живота й са твърде лични? А сега, сякаш нямаше достатъчно на главата, тъпата й майка бе започнала да следи всяко нейно движение по фийдовете. Лида дори нямаше представа, че Илара знае как да проверява.
При мисълта за фийдовете реши да изтегли фийда на Атлас, макар вече да знаеше какво ще открие. Точно както предполагаше, той беше уклончив, както винаги. Повечето момчета, които познаваше, изживяваха живота си във фийдовете, докато в профила на Атлас имаше единствено стара снимка в къщата на плажа на баба му и дядо му и няколко любими цитата. Той беше вбесяващо непроницаем.
Де да можеше да надзърне зад публичния профил, да види съобщенията и скритите му тайни, както и всичко онова, което не споделяше със света. Де да можеше да научи какво мисли той, може би тогава щеше да остави всичко зад себе си и най-сетне да продължи напред.
Или пък щеше да успее да си го върне, прошепна нещо в нея; частица, която така и не успяваше да пренебрегне.
Лида се превъртя по корем и заплете отчаяно юмруци в чаршафите. В този момент й хрумна идея, толкова проста, че или беше блестяща, или адски тъпа.
Може и да й беше трудно да разгадае Атлас, но може пък да имаше друг начин да разбере нещичко за него.
ЕЙВЪРИ
Няколко часа след началото на партито Ейвъри се оказа в килера за напитки отстрани на кухнята у Корд. Не беше сигурна защо е влязла тук: може би за кехлибарения бърбън на последната полица или за запасите от незаконни ретро напитки. Спря, завихри ледените кубчета в празната си чаша. И в двете празни чаши, обърна внимание тя. Държеше две.
Атлас се беше върнал. Не спираше да си представя, отново и отново, изражението му, когато я видя, и да чува думата „после“. От толкова време копнееше отчаяно той да се върне, а сега, след като най-сетне бе тук, не беше сигурна какво означава завръщането му. Затова прецени, че най-доброто, което може да направи, е да се напие до безпаметност. И очевидно й се удаваше.
Прорез светлина нахлу в мрака, когато някой открехна вратата.
— Ейвъри?
Корд. Тя въздъхна, тъй като в момента единственото й желание беше да остане сама с мислите си.
— Здрасти. Страхотно парти.
— За твоя човек — подхвърли той, пресегна се над нея и взе бутилка бърбън. Отпи дълга, бавна глътка и очите му заблестяха на мътната светлина.
— Кой? — попита тя остро. Да не би Корд да знаеше нещо? Ако някой можеше да се досети, помисли си мрачно, то това беше той. Познаваше я от цяла вечност. Освен това самият той беше достатъчно прецакан и лесно можеше да отгатне откачената, изчанчена истина.
— Който те сгорещи така и ти подпали фитила и ти тикна две чаши в ръцете. Защото това изобщо не е Зей Уогнър. Дори на мен ми е ясно.
— Знаеш ли, понякога си голяма гадина — рече Ейвъри, без да се замисля.
Той избухна в гръмък смях.
— Знам. Само че правя такива страхотни купони, че хората ми прощават. Както на теб ти прощават, че се държиш превзето и се затваряш в себе си, защото си най-голямата красавица на света.
На Ейвъри й се прииска да му се разсърди, но поради някаква причина не можа. Може би защото знаеше какво представлява истинският Корд под пластовете сарказъм.