Тихият палач [bg]

Марино тръгна към спалнята и аз го последвах. Още едно старо бижу бе съсипано — оригиналният дъбов под на къщата бе боядисан в кафяво. И корнизите също като ламперията по стените бяха боядисани в блудкаво жълто. Върху двойното легло имаше два калъфа за китари от твърда пластмаса, облицовани отвътре с червен плюш, а на дръжките им имаше ластици от етикети от багажно отделение. Нощни шкафчета и лампи. До отворената врата на гардеробното помещение се виждаха куфари и облепени кашони.

На тоалетката имаше два лаптопа, включени да се зареждат. Марино чукна по клавишите и на екрана се появи искане за парола. Той отиде до всекидневната, взе пластмасови торби за доказателства и се върна в спалнята.

— Не са заминавали само за един уикенд. Очевидно са се изнасяли — казах аз и влязох в банята.

Не беше по-голяма от килер. Старинната вана на четири крака бе оборудвана с душ и жълта найлонова завеса, окачена на пръстени. Бяла тоалетна, мивка и единствен прозорец с матово стъкло.

— Не спомена ли, че са наели апартамента само преди няколко години? — попитах. — И вече се изнасят?

— Поне така изглежда — отвърна Марино от спалнята.

— Китарите не са в калъфите си — провикнах се през отворената врата, за да може той да ме чуе. — И мисля, че това е важно, след като са толкова ценни за него. Почти всичко друго е пакетирано, но не и китарите.

— Не виждам никъде трети калъф. Само два са на леглото — каза Марино. Чух го да отваря врата и да плъзга закачалки за дрехи.

— Трябва да са три. По един за всяка китара.

— Не, и в гардеробното помещение няма.

Отворих аптечката със стара и нащърбена огледална вратичка. Вътре нямаше нищо. В шкафа под мивката имаше кондоми без лубрикант и имодиум. Много кутийки от тях, което бе необичайно. Почудих се защо бяха изоставени, когато всичко друго бе прибрано. Бяха идеално подредени, кутийките бяха изправени като филии нарязан хляб, всяка с етикета навън. Никоя не бе отворена. Долових миризмата на хлор. Вероятно от препарата за почистване, който е бил вътре, преди да бъде опакован или изхвърлен.

— Чудя се къде събират боклука от сградата? — попитах.

— Има контейнер.

— Някой трябва да го прегледа, да види какво са изхвърлили.

Върнах се в спалнята. Забелязах, че облепващата лента на един от кашоните беше срязана. Някой го бе отварял. На капака пишеше „баня“. Погледнах вътре. Беше наполовина празен, вътре имаше само тоалетни принадлежности, в които очевидно бе ровено. Погледнах и другите кашони. Бяха единайсет. Всичките облепени. Изглеждаха непокътнати. Отново ме налегна същото странно усещане като при вида на кондомите и имодиума в шкафа.