Тихият палач [bg]

— Мисля, че можем да изключим стрелба от движеща се кола, също и обир, както и всяко друго нападение с пистолет — казах на Мачадо.

— Значи смяташ, че е напълно изключено някой да се е приближил зад него и да го е прострелял в тила? И когато е паднал, да го е прострелял в лицето?

— Посред бял ден с хора наоколо?

— Ще се учудиш колко много неща хората не чуват или ги приемат за бумтене на ауспух.

— Няма частици, нито каквито и да е други улики за стрелба от близко разстояние. — Огледах внимателно раната на тила под косата. — Ако е бил пистолет, няма гилзи.

— Стрелецът може да ги е прибрал.

— Това би било прекалено много суетене на открито по светло.

— Не споря с теб — каза Мачадо. — Просто искам да изчерпя всички възможности. Например възможно ли е куршумът, влязъл през тила, да е излязъл през окото? И тук говорим само за един изстрел?

— Не. Раната на окото е входна и нямаше да има частици под и около главата му, ако е бил прострелян, докато е бил прав.

— Значи куршумът — първият куршум — може да е навсякъде.

— Ще разберем повече, когато го закараме в центъра ми. Но това, което видях дотук, показва две различни траектории. Една, докато е бил прав, и още една, когато е паднал. Вторият куршум е излязъл през тила му, който е доста раздробен, държи го само скалпът. Частичките са точно тук — и аз показах кръвта под и около главата. — Куршумът се е разпаднал, когато е излязъл и е ударил асфалта. С други думи, когато е прострелян в окото, вече е бил в позицията, в която е сега.

— Късметлийски изстрел — каза Мачадо. — Право в десетката.

— Не знам дали е късметлийски, със сигурност не и за него, освен че не е страдал. По мое мнение нападението е било мигновено, като гръм от ясно небе, извършено е от разстояние от някой, който го е планирал.

— Какво разстояние?

— Невъзможно е да се каже без възстановка. И ще я направим. Предлагам ви много внимателно да огледате всички сгради наоколо, в които някой може да се е скрил с пушка. Частичките около раните са медни и ако говорим за пистолет, например деветмилиметров с кухи медни куршуми, те нямаше да наберат достатъчно скорост при изстрел, за да се фрагментират така. Според мен става въпрос за далечни изстрели с тежки куршуми от мощна пушка и изключително точен и изкусен стрелец — повторих аз.

— Точно това и аз казвах. — Марино се бе върнал. Забелязах кецовете му зад мен. — Може да е същият проклет снайперист, който уби двама души в Ню Джърси.

— Боже мили. — Тъмните очила на Мачадо се обърнаха към жилищните блокове. Той огледа близките постройки, спря очи на една голяма тухлена сграда точно отсреща, през улицата. — Хайде пак се започна.

— Не спомена ли, че онези две жертви са застреляни в тила? — попитах Марино.

— Високо в тила — отвърна той. — Точно в основата на черепа.

— И вторият изстрел е дошъл, след като се били вече на земята?

— Точно така — отговори той. — Все едно някакъв терорист изпраща послание, кара ни да вярваме, че никой не е в безопасност, когато се качва на ферибота или си вади покупките от колата.