Тихият палач [bg]

Джоана кимна, без да среща погледа му.

— Каква е колата?

— Събърбан. Под наем е. Местим разни неща… Трябваше да местим разни неща и имахме нужда от нещо голямо. — Тя погледна покрай него с широко отворени, невиждащи очи.

— Нямате ли собствена кола? — попита Марино.

— Продадохме двете си коли, за да купим новата хонда. — Гласът й потрепери. — Червената отвън.

— Екипът по почистването иска да започне да събира разпилените покупки. И… — Т. Дж. Харди хвърли поглед към Джоана, докато си подбираше думите. — … и нали знаете, да започне да подрежда.

Марино ме погледна.

— Приключихме, нали?

Тялото вече беше в Центъра по криминология, но не го споменах. Кръвта и съсиреците също трябваше да изчезнат, но и това нямаше да произнеса. Казах на Марино, че екипът по почистването може да започва, а Джоана тихо отново се задави от сълзи. Полицай Харди излезе навън. Силният звук от затварянето на дъбовата врата я стресна и коленете й замалко да се подкосят. Тя изхлипа и покри устата и носа си носна кърпичка. Очите й бяха кървясали и с размазан грим.

— Защо не седнете и да поговорим? — каза й Марино. След това се представи и добави: — Доктор Скарпета е главният съдебен лекар на Масачузетс и също така работи за Пентагона.

— Пентагонът? — Джоана не беше впечатлена, наименованието само я изплаши.

— Това просто означава, че имам федерална юрисдикция в някои случаи. — Махнах с ръка, все едно не беше нищо особено.

— Какво? Вие да не сте шибаното ФБР? — Погледът й се промени за миг.

За какво му беше на Марино да се хвали? Сега трябваше да оправям щетите. Обясних й, че съм от резерва на Военновъздушните сили и съм и армейски съдебен лекар. Тя поиска да знае какво означава това. Казах й, че помагам на федералното правителство при медицинското разузнаване, също така и във военните дела, но работя за щата и центърът ми е в Кеймбридж. Колкото повече подробности й давах, тя толкова повече се затваряше. Не ме слушаше. Не й пукаше за славната ми кариера. Не се чувстваше заплашена от нея, а аз точно това исках.

— Накратко, не бихте могли да бъдете в по-добри ръце — добави Марино. — Тя може да ви зададе няколко въпроса за лекарствата, за подробности около здравословното състояние на съпруга ви, които би трябвало да знае.

Каза го сякаш бях семейният им лекар и ставаше въпрос за рутинна манипулация, която ми се щеше да не е необходима. Предписаните лекарства на Нари и медицинската му история нямаха нищо общо с убиеца. Оръжието обаче имаше. Но Марино искаше и аз да присъствам. Ако Джоана съзираше в думите му манипулация, то не го показваше. Изведнъж тя се срина, сякаш вече нямаше смисъл да се съпротивлява срещу това, което не може да бъде променено. Никакъв протести и никакви аргументи нямаше да отменят истината.