Тихият палач [bg]

— Това е интересно — каза Марино. — Има два калъфа на леглото. Къде е третият?

— Нямате право! Нямате право да пипате нещата му!

— Не сме пипали китарите му — отвърна Марино и аз се замислих за Мачадо.

Но той не би направил такова нещо. Погледнах през стаята към китарите. Бяха различни по форма, изработени от черни въглеродни фибри, едната с матово покритие, а другите две лъскави, със седефени инкрустации. Изправени на стойките, хванати с гумени пластини през струните. Обърнати към стаята. Перфектно и точно подредени.

Станах от стола си. Отидох при тях и долових лек хлорен мирис на белина, същият, който бях усетила и в банята. Някой, който не бива, е влизал в този апартамент. Проверих пак кухнята.

Хартиените салфетки в кофата за боклук нямаха никакъв мирис. Белината унищожава ДНК. Чекмеджетата бяха избърсани с нещо друго. Две различни улики, два различни начина за унищожаването им. Вероятно двама различни души. Седнах пак. Хвърлих към Марино поглед, който той разбра. Убиецът на Джамал Нари е бил в този апартамент в някакъв момент и аз пак се сетих за Мачадо в същия миг, в който Марино попита Джоана за него.

— Знам, че двамата сте говорили. — Той се стремеше гласът му да не издава раздразнението му, по лицето му също нямаше и следа от такова.

Но аз знаех какво изпитва. Мачадо не биваше да й съобщава подробности. Не биваше да й казва, че съпругът й е застрелян. Ако тя го бе казала първа, това би означавало нещо.

— Казали сте на детектив Мачадо, че сте в Тилтън, Ню Хемпшър. В аутлет — магазин за намалени стоки? — попита Марино.

— Застрелян е посред бял ден до колата си? — Тя трепереше силно и може би този път по друга причина. — Някой видял ли е кой го е направил? Опитали ли са да му помогнат?

Той не отговори, само прелисти бележника си, а тя стана още по-тревожна и очите й започнаха да проблясват гневно.

— Някой опитал ли се е да повика линейка? Да му помогне? — Вече питаше мен.

— Раната е била фатална. — Подбрах внимателно думите си.

— Искате да кажете, че нищо не е могло да се направи? Абсолютно нищо?

— Съпругът ви е починал много бързо.

— Надявам се, че знаете нещо, което би могло да ни помогне — каза Марино.

Тя го изгледа злостно.

— Нямам представа кой го е направил.

— Детектив Мачадо ви се е обадил по мобилния телефон, докато сте пътували към Ню Хемпшър. — Марино й сложи капан.

— Вече бях там в магазин за пътни чанти.

— В „Танджер“ или в „Меримак“? — Марино се намръщи и прелисти бележника си. — Нали се сещате — „Танджер“ или по-големият мол за намалени стоки, който е на час път оттук?

— В по-големия. Връщах чанта с развален цип, когато той ми се обади. Попитах го откъде ми има номера и си помислих, че полицията пак ни тероризира.