Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Тихият палач [bg]
Тихият палач [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тихият палач [bg]

Электронная книга - «Тихият палач [bg]». Краткое содержание книги:

На рождения си ден съдебният лекар доктор Кей Скарпета се кани да замине на почивка заедно със съпруга си, но плановете се провалят. Часове преди да тръгне, тя забелязва на зида зад къщата си седем медни монети — всичките от 1981 година, но толкова нови и лъскави, сякаш са сечени вчера. Дали това е детска игра, или някой се опитва да й предаде зловещо послание? Телефонът й звъни и детектив Пийт Марино й съобщава, че недалеч от дома й е извършено убийство — гимназиален учител е застрелян с хирургическа прецизност и никой не е видял нищо. Има ли връзка между двете събития? „Тихият палач“ е 22-рият роман от поредицата за доктор Скарпета. В него опитната съдебна лекарка преследва сериен убиец снайперист, който застрелва жертвите си под невъзможни ъгли и не оставя никакви следи. На пръв поглед жертвите нямат нищо общо помежду си и за полицията е трудно да предвиди къде престъпникът ще удари следващия път. В хода на разследването доктор Скарпета започва да се съмнява и в най-близките си хора и разплита неподозирани тайни. Всичко това се случва на фона на все още незатихналия ужас след атентата на Бостънския маратон.
Корнуел е създала толкова пълнокръвна героиня, че читателят често трябва да си напомня, че доктор Скарпета е продукт на писателско въображение. Пъблишърс Уикли
1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 146
Перейти на страницу:

Някои от съседите бяха излезли и се мотаеха по тротоарите и на улицата. Всяка преминаваща кола забавяше и пропълзяваше, а пътниците в нея зяпаха. Шумът от новинарските хеликоптери не стихваше. Забелязах и трети в далечината.

— Разследването е сигурно на два часа. Медиите бяха дошли тук преди мен — казах на Лиз.

— Прочетох за това в туитър — отвърна тя. — Чакай да видя. Проверявам в момента. Boston.com пише, че в Кеймбридж е застрелян мъж на име Джамал Нари. В друго съобщение ни припомнят кой е — нали се сещаш, за „бъзикането“ му с Обама. Цитирам, не изразявам неуважение.

— Можеш ли да дойдеш? Наистина съжалявам, но е важно. Как се чувстваш?

— Носът ми е ужасно запушен, но не съм заразна. Всъщност в момента съм в аптеката и си купувам лекарства. — Тя се закашля. — Мога да дойда до 45 минути.

Погледнах към Мачадо и му кимнах да тръгва към центъра. Той тръгна сковано към джипа. След това се обадих на рентгеноложката ми Ан. Казах й, че пристига труп, който искам веднага да бъде прегледан.

— Особено ме интересува дали има фрактура като при обесване — обясних й.

От другата страна на слушалката настъпи мълчание, после чух:

— Добре, объркана съм. Мислех, че става въпрос за стрелба.

— Ако съдя по мястото на раната на тила и липсата на жизнени показатели след прострелването, имам предчувствие, че ще открием счупване и на двата израстъка на втория шиен прешлен. При компютърна томография трябва да можем да видим степента на нараняването на гръбначния стълб. Обзалагам се, че гръбначният му мозък е прекъснат.

— Ще го направя веднага щом пристигне трупът.

— Трябва да е при теб след половин час. Ако не се върна, докато приключиш, виж дали Люк не може да започне аутопсията.

— Май няма да заминаваш за Флорида — каза Ан.

— Не днес — отвърнах и прекъснах разговора. Клекнах пак зад заграждението.

Сложих малки хартиени торби на ръцете и голяма на главата и ги залепих с тиксо, за да запазя максимално уликите. Но не очаквах нищо по-съществено от медните осколки. Не мислех, че убиецът се е доближил до жертвата. Изправих се и се огледах за Ръсти и Харълд, които все още се въртяха около вана на Центъра по криминология. Махнах им.

Те тръгнаха към мен, докато аз си затварях куфарчето. Чух как тракат колелата на носилката, която те бутаха към мен. Върху нея бяха сложени бели чаршафи и прилежно сгъната торба за трупове.

— Искаш ли да погледнеш вътре в апартамента? — попита ме Марино. — Защото натам съм тръгнал. Имам предвид — дали искаш както обикновено да прегледаш домашната аптечка, хладилника, шкафовете, боклука?

Искаше да му правя компания. Обикновено беше така.

— Разбира се. Да видим какви лекарства е пил — отвърнах аз, докато към нас се приближаваше униформен с документ, който ми приличаше на съдебна заповед.

8.

Няколко минути след един часа Марино ме поведе към дъното на къщата във викториански стил.

Стените на първия етаж бяха покрити с дърво, на горните етажи и фронтоните — с плочи. Отблизо видях, че тъмнозелената боя се белеше, а тръбите на канализацията бяха ръждясали. Това, което бе останало от двора, беше обградено с грозен дървен стобор, в който огромните стволове на старите дървета се притискаха така, сякаш се опитваха да избягат. Представих си що за имение е било това преди години. Остатъците от разделената собственост бяха само частица от имота, пренаселен с наскоро построени тухлени слепени къщи.

Прозорците на ъгловия апартамент на първия етаж бяха малки. Пердетата бяха спуснати, пред входната врата нямаше двор, а над нея липсваше навес. Сигурно на обитателите им бе неприятно да се шмугват вътре при лошо време, особено ако носят покупки. Щеше да е ужасно, ако валеше сняг и имаше поледица, направо опасно.

— Това е пътят, по който е минал, след като е слязъл от колата — каза Марино, докато минавахме под дебелата хладна сянка на дърветата. Почвата под нея издаваше остра миризма и беше мека под краката ми. — Носел е три торби, заобиколил е към задната част на сградата и е влязъл с ключовете, които са на кухненския плот. На вратата има топка вместо брава и резе.

— Ами алармата?

— Вероятно я е деактивирал, когато е влязъл, освен ако изобщо е била пусната. Трябва да говоря с компанията, която я обслужва, за да видя какъв е случаят. — Той погледна към телефона си. — Да се надяваме, че това ще стане всеки момент.

— Мачадо даде доста информация, особено като се има предвид, че двамата никак не се харесвате напоследък. — Исках да го накарам да говори за това. — В разследване на убийство няма място за лични проблеми.

1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 146
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)