Тихият палач [bg]

— Веднага ще поискам балистична експертиза на това парче — казах. — Може ли да помолиш криминолозите от Ню Джърси да изпратят снимки от двата случая там?

— Ама, разбира се! Джак Къстър е мой човек.

— Кой? — попита грубо Мачадо.

— Най-големият специалист по балистика, който знае повече за оръжията от всички, които познаваш — настръхна Марино. Гневът между тях с нож да го режеш.

— Донеси ми каквото успееш да намериш възможно най-бързо — казах на Марино. — Доклади от аутопсиите, лабораторни резултати.

— Ами ако се окаже, че балистичните данни не съвпадат? — Въпросът на Мачадо този път бе насочен към мен.

— В момента най-голямата ми грижа е, че почеркът на извършителя и раните са доста подобни — отвърнах аз. — Фатален изстрел в тила, последван от втори изстрел, който изглежда ненужен и вероятно е символичен. Изстрели в устата, в корема, в окото. Освен това и при трите престъпления е стреляно отдалече с медни куршуми. Дори балистичните данни да не съвпаднат, предлагам да си сравним записките с хората от Мористаун. Твърде е възможно стрелецът да не е използвал едно и също оръжие.

— Няма такава вероятност — не се съгласи Мачадо. — Ако имаш предвид снайперист, то той ще ползва това оръжие, което познава и на което се доверява.

— Хайде пак започна да правиш обобщения — тросна му се Марино.

— Господи — промърмори Мачадо и поклати глава.

— Някой трябва да помисли с главата си, преди този изрод да реши да действа пак.

— По-спокойно приятел — сопна му се Мачадо.

— Веднага ще се обадя на Къстър. — Марино си свали ръкавиците и бръкна в джоба на якето за телефона.

Оставих кървавото медно парченце в картонената кутия. Залепих здраво капака с тиксо и подадох опакованата улика на Мачадо. Така вече отговорността да ми го достави в центъра беше негова и по този начин го отделих от Марино. Напомних на Мачадо, че фрагментите от куршуми трябва да бъдат незабавно обработени според Интегрираната балистична идентификационна система, ИБИС.

— Има проблем с това. Тя не е… — започна той. Разбрах какво има предвид и ми се стори странно.

Моят най-добър експерт по огнестрелни оръжия Лиз Райтън не беше на работа, през последните няколко дни боледуваше от грип. Нямах представа откъде Мачадо знае за това.

— Ще й звънна вкъщи — отвърнах.

Тя ми трябваше, за да използва софтуера на ИБИС и да сканира отпечатъците от дулото, да ги прекара през Националната интегрирана балистична информационна мрежа, НИБИМ. Ако въпросното оръжие е било използвано за други престъпления, можехме да засечем съвпадението до часове. Свалих си ръкавиците.