Дъщерите на Костотрошача [bg]

Туш! Мразеше, когато майка й разиграва коза с баща й. Бетани не беше сигурна как точно да реагира.

— Тя така и не му прости — обясни Селин на Бърт. — Извинявай, че се наложи да чуеш всичко това, нямах представа…

— Не се извинявай, съвсем нормално е — увери я Бърт. — Всеки си носи кръста. Е, Бетани, кажи ми какво е баща ти да работи във военноморското разузнаване?

Въпросът я подразни и тя се позачуди дали да не му каже, че не си търси психоаналитик, още по-малко пък такъв, който спи с майка й. Не си търсеше и баща, в случай че си беше въобразил и друго.

Поразмисли и реши, че е по-добре да изясни някои неща:

— Не си търся баща, ако това имаш предвид.

— Не, не, нямах предвид това, а точно каквото казах. Какво е да имаш баща — офицер във военноморското разузнаване?

— На кръстосан разпит ли ме подлагаш?

Той се засмя, а майка й се присъедини към него и посрещна с облекчение спадането на напрежението.

— Сигурно се дължи на работата ми. Имаш право, че искаш да се откажеш от работата като модел, както направих и аз, и да градиш кариера в правото или в политиката. — Той вдигна чашата си: — За теб, хлапе.

След малко майка й я притисна:

— Е, кажи му, Бетани, какво е усещането?

— Ами всъщност не знам. Не помня да съм имала баща, който работи във военноморското разузнаване. Преди смятах, че би трябвало да се чувствам зле заради това, но наистина не знам какво е да имаш баща. Райън никога не си е у дома. Имам чувството, че е по-скоро някаква статуя в живота ми. Банков автомат на ъгъла на къщата ни.

— Интересно казано — призна майка й.

— Не изпитваш ли привързаност към него?

— Може би не бях ясна. Не харесвам Райън. Може би дори го мразя. Вече ви обясних, че преди се чувствах виновна заради това, но вече осъзнах, че баща ми ни е зарязал отдавна заради друга съпруга. И най-лошото е, че той е прекалено глупав, за да го проумее. Сигурна съм, че е посвоему свестен човек, но не го чувствам като баща и не виня майка си, че си търси друг съпруг.

Ето, нали това искахте да чуете? Не се смееха.

Келнерът се приближи и постави топло масло и прибори за раци до всяка чиния.

— Всичко наред ли е, сър?

— Всичко е чудесно, благодаря, Робърт.

— Храната пристига всеки момент — кимна келнерът и се отдалечи.

— Не се ли тревожиш какво ще си помислят хората, като те видят така на публично място? — попита Бетани.

— И какво правя? Вечерям с една майка и с дъщеря й.

— Моля те, сигурно половината келнери в заведението знаят, че спите заедно. Личи си от километри.

— Бетани! — скастри я майка й и се изчерви.

— Не си ли съгласен?

— Може би си права — съгласи се Бърт. — Споменах ли, че няма да е зле да се ориентираш към правото?