Оставих те да си отидеш [bg]

Когато стигна до централата, вече беше забравил за Том. Не му бяха необходими големи усилия, за да се сети за какво го вика началничката на полицията. Случаят с блъснатото дете се влачеше вече шест месеца и разследването беше ударило на камък. Рей седна на стола пред покрития с дъб офис и секретарката му се усмихна.

– Тъкмо приключва един телефонен разговор – обясни жената. – Няма да се бави много.

Началникът на полицията се казваше Оливия Рипон, брилянтна, но и ужасна жена. Тя бързо се беше изкачвала по стъпалата на йерархията и беше началник на полицията в Ейвън и Съмърсет от седем години. В един момент имаше възможност да стане следващият комисар, но по лични причини беше решила да остане, където си беше, и да се забавлява, като прави на нищо старшите офицери на месечните им срещи. Оливия беше от онези жени, родени да носят униформи, тъмнокестенявата ѝ коса беше прибрана в голям кок, а масивните ѝ крака – под дебели черни панталони.

Рей изтри длани в крачолите на панталона си, за да се увери, че са напълно сухи. Беше чул слух, че началникът веднъж спрял повишението на един обещаващ офицер до инспектор, защото потните длани на бедния човечец не вдъхвали доверие. Рей не знаеше дали тази история е истина, но нямаше намерение да рискува. Принципно можеха да се справят със заплатата му на инспектор, но живееха доста скромно. Магс все още обмисляше възможността да стане учител, но той беше направил сметката, че ако получеше още две повишения, щяха да разполагат с повече пари, без да се налага тя да работи. Рей се сети за сутрешния хаос и сметна, че съпругата му и бездруго вече прави повече от достатъчно – не трябваше да започва работа само за да могат да си позволят някои глезотии.

– Вече можете да влезете – съобщи секретарката.

Инспекторът си пое дълбоко въздух и отвори вратата.

– Добро утро, госпожо.

В помещението беше тихо, началничката си водеше някакви бележки с кривия си почерк, нейна запазена марка. Рей се замота покрай вратата, като се преструваше, че се възхищава на безбройните грамоти и фотографии, които покриваха стените. Тъмносиният килим беше по-дебел и по-мек от онзи в останалата част от сградата. Една голяма конферентна маса беше заела половината от стаята. В другия край Оливия Рипон стоеше зад голямо кръгло бюро. Най-накрая жената спря да пише и погледна към посетителя си.

– Искам да приключиш случая във Фишпондс.

Ясно беше, че няма да му бъде предложено да седне, затова Рей избра стола, който се намираше най-близо до Оливия и въпреки това се намести. Тя вдигна едната си вежда, но не каза нищо.