Оставих те да си отидеш [bg]

Веднага след като пристигна в участъка, ги повика в офиса си. Първа дойде Кейт, в ръката си носеше чаша с кафе, която остави близо до компютъра му. Там стояха три други, всяка от тях наполовина пълна със студена черна течност.

– От миналата седмица ли са?

– Да, чистачката отказва да ги мие вече.

– Не съм изненадана. Можеш да си ги миеш сам, нали знаеш? – Кейт седна, а Дребния влезе през вратата и кимна за поздрав към Рей.

– Помните ли колата, която Брайън и Пат забелязаха на видеозаписите? – започна жената, веднага след като сержантът се настани на един стол. – Онази, която, изглежда, бързаше да се разкара нанякъде.

Рей кимна.

– Не успяхме да разберем какъв модел е, затова ми се иска да я занеса на Уесли. Ако не друго, поне можем да я махнем от списъка си с доказателства.

Уесли Бартън беше анемичен, невзрачен тип, който някак си беше спечелил правото да бъде експерт по видеонаблюдение. Работеше от едно мазе без прозорци в безлична къща на Редленд Роуд, където използваше внушително количество оборудване, за да подобри качеството на видеозаписите, докато не станеха годни за доказателства. Рей предполагаше, че Уесли е чист, предвид факта, че работи с полицията, но имаше нещо в цялата тази работа, което го караше да настръхва.

– Съжалявам, Кейт, но не мога да отпусна пари за това – отвърна инспекторът. Въобще не му се искаше да ѝ казва, че всичките ѝ усилия щяха да бъдат за нищо. Уесли беше скъп, но беше доста добър, и Рей беше впечатлен от градивното мислене на служителката си. Не му се искаше да си го признае, но през последните седмици беше позанемарил работата си по случая. Цялата тази история с Том го разсейваше и за момент изпита истинско възмущение от сина си. Не беше редно да позволява на личния си живот да се отразява върху работата му, особено по време на такъв сериозен случай като този. Не че вече имаше значение, след като началничката на полицията беше казала тежката си дума.

– Сумата не е голяма – възпротиви се Кейт, – говорих с него и...

Рей я прекъсна:

– Не мога да одобря никакви разходи – обяви твърдо той. Дребния го изгледа – беше от достатъчно дълго време на тази работа, за да знае какво ще последва.

– Началничката ми каза да закрия случая – обясни инспекторът, като не отлепяше поглед от служителката си.

Последва кратка пауза.

– Надявам се си ѝ казал къде да си го завре. – Кейт се засмя, но никой не се присъедини към нея. Погледна първо Рей, а после и Дребния и усмивката ѝ застина. – Сериозни ли сте? Просто така ще се откажем?

– Няма от какво да се отказваме – отвърна инспекторът. – Няма какво друго да сторим. Не стигна доникъде с проследяването на фара за мъгла...

– Има десетки непроверени номера на автомобили – заяви Кейт. – Няма да повярваш колко много механици не си водят отчетност на работата. Това не означава, че няма да успея да ги издиря, просто се нуждая от още време.