Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)

Коренът беше сух и влакнест. За да го издяла, дон Хуан направи два разреза и обели влакната между тях до дълбочината на разрезите. Когато стигна до детайлите, той издяла дървото, както и когато оформяше ръцете и дланите. Окончателният резултат беше жилава фигурка на човек с ръце, скръстени на гърдите, и събрани длани.

Дон Хуан стана и отиде до една синя агава, растяща пред къщата му, до верандата. Той хвана твърдия шип на едно от централните меки листа, наведе го и го завъртя три или четири пъти. Кръговото движение почти го отдели от листа и той увисна свободно, Дон Хуан го захапа или по-скоро го сложи между зъбите си и го изтръгна. Шипът излезе от пулпата заедно със сноп дълги влакнести жилки, закрепени за твърдата му част като бяла опашка, дълга два фута. Държейки шипа между зъбите си, дон Хуан усука жилките между дланите си и направи връв, която уви около краката на фигурката, за да ги събере. Той опаса долната част на тялото, използвайки цялата връв. След това много умело вмъкна шипа като шило в предната част на тялото под скръстените ръце, докато острият връх изплува, сякаш подаващ се от ръцете на фигурката. Той отново използва зъбите си и с леко дръпване извади навън почти целия шип. Изглеждаше като дълго копие, стърчащо от гърдите й. Без да я гледа повече, дон Хуан постави фигурката в кожената си кесия. Изглеждаше изтощен от усилието. Легна на пода и заспа.

Когато се събуди, беше вече тъмно. Хапнахме от продуктите, които му бях донесъл, и поседяхме още малко на верандата. След това дон Хуан отиде зад къщата, носейки трите вързопа. Той наряза вейки и сухи клони и запали огън. Седнахме удобно пред него, а той отвори и трите вързопа. Освен този, който съдържаше сухите части от женското растение, имаше друг с всичко, което беше останало от мъжкото растение, и трети, обемист, съдържащ зелени, свежи части на Datura.

Дон Хуан отиде до копанята за прасета и се върна с много дълбок каменен хаван, който повече приличаше на тенджера, чието дъно завършва с лека извивка, Той направи дупка в земята и здраво закрепи хавана. Сложи още вейки в огъня, после взе двата вързопа със сухите парчета от мъжкото и женското растение и ги изсипа заедно в хавана.

Той изтърси зеблото, за да се увери, че всичко е попаднало вътре. От третия вързоп извади две свежи парчета корен от Datura.

— Аз ще ги приготвя за тебе — каза той.

— Каква е тази подготовка, дон Хуан?

— Едната от тези части е от мъжко растение, другата — от женско. Това е единственият случай, когато двете растения се поставят заедно. Частите са от дълбочина един ярд.

Той започна да ги стрива в хавана с ритмични удари на чукалото. Докато го правеше, пееше с тих глас, който звучеше като неритмично монотонно бръмчене. Думите бяха неразбираеми за мен. Беше погълнат от работата си.

Когато корените бяха напълно стрити, той взе от вързопа няколко листа Datura. Те бяха чисти, прясно отрязани и всичките бяха цели, без дупки от червеи или порязвания. Пусна ги в хавана едно по едно. Взе шепа цветове, пусна и тях по същия бавен начин. Изброих по четиринайсет от всяко. После той взе китка свежи зелени семенници, които бяха с всичките си класове и не бяха разтворени. Не можах да ги преброя, защото той ги пусна в хавана наведнъж, но допуснах, че и те са четиринайсет. Добави три стъбла Datura без никакви листа по тях. Те бяха тъмночервени, чисти и изглежда бяха от големи растения, ако се съдеше по многобройните им разклонения.