Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)». Краткое содержание книги:
След като сложи в хавана всички тези съставки, той ги стри до каша със същите ритмични удари. В един момент преобърна хавана и с ръката си изгреба сместа в старо гърне. Протегна ръка към мен и аз помислих, че иска да я подсуша. Той обаче хвана лявата ми ръка и с много бързо движение раздалечи средния и безименния пръст колкото може повече. След това с върха на ножа си ме прониза точно между двата пръста и цепна кожата надолу по безименния пръст. Действаше с толкова голямо умение и бързина, че когато отдръпнах ръката си, тя беше дълбоко порязана и кръвта течеше обилно. Той отново сграбчи ръката ми, притегли я над гърнето и я стисна, за да изтече повече кръв.
Ръката ми се вцепени. Бях в състояние на шок— странно студен и вкочанен, с тягостно усещане в гърдите и ушите си. Усетих, че се плъзгам от стола си. Припаднах! Той пусна ръката ми и разбърка съдържанието в гърнето. Когато се съвзех от шока, бях му страшно сърдит. Трябваше ми доста време, за да си върна самообладанието.
Той нареди три камъка около огъня и постави гърнето върху тях. Към всичките съставки добави нещо, което според мен беше голям къс дърводелски туткал, една кана вода и остави всичко това да ври. Растенията Datura имат сами по себе си много особен мирис. Комбинирани с дърводелския туткал, който при завирането на сместа изпусна силна миризма, те отделиха толкова остри изпарения, че трябваше да полагам усилия, за да не повърна.
Сместа вря дълго, докато ние седяхме неподвижно пред нея. Отвреме навреме, когато вятърът издухваше парата към мен, смрадта ме обвиваше и аз задържах дъха си, за да я избегна.
Дон Хуан отвори кожената си кесия и извади фигурката. Внимателно ми я подаде и ми каза да я сложа в гърнето, без да си изгарям ръцете. Плъзнах я леко в кипящата каша. Той извади ножа си и за миг помислих, че отново ще ме пореже, но той бутна фигурката с върха му и я потопи.
Той гледа врящата каша още малко, а след това започна да почиства хавана. Помогнах му. Когато свършихме, той постави хавана и чукалото до оградата. Влязохме в къщата, а гърнето остана върху камъните цялата нощ.
Следващата сутрин на разсъмване дон Хуан ми нареди да извадя фигурката от туткала и да я окача на покрива, с поглед на изток, за да изсъхне на слънцето. По обед тя беше твърда като желязо. Горещината беше запекла туткала, а зеленият цвят на листата се беше смесил с него. Фигурката имаше лъскаво зловещо покритие.
Дон Хуан ме помоли да я сваля. После ми подаде кожена кесия, която беше направил от едно старо чортово яке, което му бях донесъл преди време. Кесията изглеждаше като неговата собствена. Единствена та разлика беше, че неговата беше от мека кафява кожа.
— Сложи своя „образ“ в кесията и я затвори — каза той.
Той не ме гледаше, а нарочно държеше главата си обърната. След като фигурката беше в кесията, той ми подаде една мрежа и ми каза да сложа глиненото гърне в нея.
Отидохме до колата, той взе мрежата от ръцете ми и я завърза за отворения капак на „жабката“.
— Ела с мен — каза той.
Последвах го. Той обиколи къщата, правейки пълен кръг по посока на часовниковата стрелка. Спря край верандата и отново обиколи къщата, този път в обратната посока и пак се върна на верандата. За малко застана неподвижно, а после седна.
Бях настроен да мисля, че всичко, което прави, има някакъв смисъл. Чудех се за значението на обикалянето на къщата, когато той каза:
— Хей! Забравих къде съм го сложил.
Попитах го какво търси. Каза, че е забравил къде е сложил израстъка, който трябваше да пресадя. Обиколихме къщата още веднъж, преди да си спомни къде е.
Той ми показа малък стъклен буркан върху дъска, закована на стената под покрива. В него беше другата половина от първата част на корена Datura.
В горния край на корена бяха започнали да се подават листенца. В буркана имаше малко количество вода, но нямаше пръст.
— Защо няма никаква пръст? — попитах.
— Всяка почва е различна, а дяволската трева трябва да познава само почвата, на която ще живее и расте. А сега е време да я върнем в земята, преди червеите да я повредят.