Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)». Краткое содержание книги:
Събудих се в събота около три часа следобед. Бях спал почти два дни. Имах леко главоболие, разстроен стомах и много остри пресекливи болки в червата. Като изключим това, всичко останало беше като при обикновено събуждане. Намерих дон Хуан седнал пред къщата си, задрямал. Той ми се усмихна.
— Всичко мина чудесно онази нощ — каза той. — Ти виждаше червено, а това единствено е важното.
— Какво щеше да стане, ако не бях видял червено?
— Щеше да видиш черно, а това е лош знак.
— Защо е лош?
— Когато човек вижда черно, това означава, че не е създаден за дяволската трева и той повръща вътрешностите си, целите зелени и черни.
— Ще умре ли той?
— Не мисля, че някой ще умре, но дълго време ще бъде болен.
— Какво става с тези, които виждат червено?
— Те не повръщат, а коренът им доставя удоволствие, което значи, че са силни и буйни натури — нещо, което тревата обича. Това е начинът, по който тя съблазнява. Единственият неприятен момент е, че хората свършват като роби на дяволската трева, в замяна на силата, която тя им дава. Но това са неща, над които ние нямаме контрол. Човек живее, за да учи. И ако той учи, това е защото такова е естества на неговата съдба, за добро или зло.
— Какво да правя по-нататък, дон Хуан?
— Следващото, което трябва да направиш, е да посадиш една пъпка (brote), която съм отрязал от другата половина на първата част от корена. Ти взе половината онази нощ, а сега другата половина трябва да бъде заровена в земята. Тя трябва да порасне и да даде семе, преди да можеш да се захванеш с реалната задача да опитомиш растението.
— Как ще я опитомя?
— Дяволската трева се опитомява чрез корена. Постепенно и упорито ти трябва да изучиш тайните на всяка част от корена. Трябва да ги поглъщаш, за да научиш тайните и да завладееш силата.
— Всички части ли се приготвят по начина, по който ти приготви първата?
— Не, всяка част е различна.
— Какви са специфичните въздействия на всяка част?
— Вече казах — всяка учи на различна форма на сила. Това, което взе онази нощ, още не е нищо. Всеки може да го направи. Само един брухо обаче може да използва частите от по-голяма дълбочина. Не мога да ти кажа какво вършат те, защото още не знам дали тя ще те приеме. Трябва да чакаме.
— А кога ще ми кажеш?
— Когато растението порасне и даде семе.
— След като първата част може да бъде взета от всекиго, за какво се използва тя?
— В разредено състояние тя е добра за всичко около мъжествеността — за стари хора, които са загубили енергичността си, или за млади хора, които търсят приключения, или дори жени, които искат страст.
— Ти каза, че коренът се използва само за сила, но разбирам, че се използва и за други неща, освен сила. Прав ли съм?
Той ме гледа дълго, с втренчен поглед, който ме смути. Почувствах, че въпросът ми го е разсърдил, но не можех да разбера защо.
— Тревата се използва само за сила — каза той накрая със сух, суров тон. — Мъжът, който иска да си възвърне енергичността, младите хора, които се стремят да издържат на умора и глад, човекът, който иска да убие друг човек, жената, която иска да бъде възбудена — те всички желаят сила! Имаш ли чувството, че я харесваш? — попита той след пауза.
— Усещам странна енергичност — казах аз и бях точен.
Бях я установил още при събуждането, усещах я и в момента. Това беше много особено усещане за дискомфорт, за фрустрация. Цялото ми тяло се движеше и разтягаше с необикновена лекота и сила. Ръцете и краката ме сърбяха. Раменете ми като че ли нарастваха, мускулите на гърба и врата ми ме караха да се чувствам така, сякаш ми се ще да изтръгвам и стривам на прах дървета. Имах чувството, че мога да съборя стена с един удар.
Повече не говорихме. Поседяхме малко на верандата. Забелязах, че дон Хуан заспива. Той клюмна няколко пъти, след това просто опъна краката си, легна на пода с ръце зад главата си и заспа. Аз станах и отидох зад къщата, където изразходвах моята излишна енергия, разчиствайки боклуците. Спомних си как той спомена, че би искал да му помогна да почисти зад къщата.
По-късно, когато дон Хуан се събуди, и дойде отзад, бях по-отпуснат.
— Седнахме да ядем и по време на храненето той три пъти ме попита как се чувствам. Тъй като това беше рядкост, накрая го попитах:
— Защо си се загрижил как се чувствам, дон Хуан? Очакваш ли да имам лоша реакция от пиенето на сока.
Той се засмя. Помислих си, че се държи като непослушно момче, което е предприело лудория и отвреме навреме проверява резултати. Все още смеейки се, той каза:
— Ти не изглеждаш болен. Дори преди малко говори грубо с мен.