Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)». Краткое содержание книги:
— Може ли да я посадим тук, близо до къщата? — попитах аз.
— Не! Не! Не наблизо. Тя трябва да бъде върната на място по твой вкус.
— Но къде мога да намеря място по мой вкус?
— Не зная това. Можеш да я засадиш, където си искаш, но тя трябва да бъде обграждана с грижи, защото, за да имаш силата, от която се нуждаеш, тя трябва да живее. Ако тя умре, това ще значи, че не те иска и ти повече не трябва да я безпокоиш. Това значи, че нямащ власт над нея. Следователно ти трябва да се грижиш за нея, да я гледаш така, че да порасне. Но не трябва да я глезиш.
— Защо?
— Защото ако тя самата не желае да порасне, няма смисъл да я съблазняваш. Но, от друга страна, трябва да докажеш, че те е грижа. Отстранявай червеите, давай й вода, когато я посещаваш. Това трябва да бъде Правено редовно, докато тя даде семена. След като се родят първите семена, ще бъдем сигурни, че тя те иска.
— Но, дон Хуан, невъзможно ми е да се грижа за корена така, както желаеш.
— Ако искаш нейната сипа, трябва да го правиш. Няма друг начин.
— Можеш ли ти да се грижиш за нея, когато не съм тук, дон Хуан?
— Не! Не аз! Не мога да направя това. Всеки сам трябва да отглежда собственото си растение. Аз имах свое. Сега ти трябва да имаш свое. И както ти казах, докато тя не даде семена, няма да можеш да считаш себе си за готов за учене.
— Къде смяташ, че трябва да я засадя?
— Това ти сам трябва да решиш. И никой не трябва да знае мястото, дори аз. Това е начинът, по който трябва да бъде направено засаждането. Никой, наистина никой, не бива да знае къде е твоето растение. Ако непознат те проследи или те види, вземи израстъка и бягай на друго място. Той би могъл да ти причини невъобразима злина, манипулирайки го. Би могъл да те осакати или убие. Ето защо дори и аз не трябва да знам къде е твоето растение. Той ми подаде малкия буркан с корена.
— Сега го вземи. Взех го. След това той почти ме завлече до колата.
— Сега трябва да тръгваш. Иди и избери мястото, където да засадиш корена. Изкопай дълбока дупка в мека почва, близо до вода. Запомни — тя трябва да бъде близо до вода, за да порасне. Изкопай дупката само с ръце, дори ако те кървят. Постави корена в центъра на дупката и направи купчинка (pilon) около него. След това го полей с вода. Когато водата попие, запълни дупката с пръст. След това избери място на две крачки от корена в тази посока (той посочи на югоизток). Изкопай там Друга дълбока дупка също с ръце и изхвърли в нея това, което е останало в гърнето. После строши гърнето и го закопай дълбоко на друго място, далече от това, на което е засаден коренът. След като закопаеш гърнето, върни се при корена и го полей още веднъж. После извади своя „образ“, хвани го между пръстите си, където е прясната рана, застани на мястото, където си закопал туткала, леко докосни корена с остра игла. Обиколи корена четири пъти, като всеки път спираш на същото място, за да го докоснеш.
— Трябва ли да следвам определена посока, когато обикалям?
— Може във всяка посока. Но трябва винаги да помниш в каква посока си закопал туткала и коя посока си поел, когато си обикалял корена. Всеки път докосвай леко корена с иглата, освен последния път, когато трябва да я забиеш дълбоко. Но направи това внимателно; коленичи, за да бъде ръката ти по-стабилна, защото не трябва да счупиш иглата вътре в него. Ако я счупиш, свършен си. Коренът няма да ти бъде полезен.
— Трябва ли да казвам някакви думи, докато обикалям?
— Не, аз ще направя това вместо тебе.
Събота, 27 януари 1962
Тази сутрин, веднага щом пристигнах в къщата му, дон Хуан ми каза, че ще ми покаже как се приготвя сместа за пушене. Отидохме на хълмовете и доста повървяхме в един от каньоните. Той спря до висок, строен храст, чийто цвят забележимо контрастираше с този на околната растителност. Чапаралът около храста беше жълтеникав, а храстът — ярко зелен.
— От това малко дърво трябва да вземеш листата и цветовете — каза той. — Най-доброто време да ги откъснеш е на Задушница (el dia de los animas).
Той извади ножа си и отсече края на един тънък клон. Подбра друг подобен клон и отсече и неговия връх. Повтаряше това действие, докато събра шепа връхчета от клони. После седна на земята.
— Виж тук — каза той. — Отрязах всички клони над разклонението, получено от две или повече листа и стъблото. Виждаш ли? Те всички са еднакви. Използвах само върха на всеки клон, където листата са свежи и крехки. Сега трябва да потърсим сенчесто място.
Вървяхме, докато той явно намери това, което търсеше. Извади дълга връв от джоба си и я завърза за ствола и по-ниските клони на два храста, правейки нещо като простор, на които окачи връхчетата на клоните, обърнати надолу. Подреди ги много спретнато. Окачени за чаталчетата между листата и стъблото, те наподобяваха дълга редица зелени конници.