Опасна мисия в Тексас

Сега те трябваше да изведат конете, като отделят най-добрите. Сенаторът ръководеше работата и вървеше по петите на каубоите през целия ден, но накрая стана ясно, че този ден не биха могли да съберат исканите от Спър петдесет коня.

Спър каза на сенатора, че има да свърши някои неща в града и около три часа потегли към Суийт Спрингс. Отиде в хотела, поръча да му донесат чисти дрехи и реши, че не е лошо да се изкъпе. След като се изкъпа и смени дрехите си, Спър слезе в трапезарията и макар че бе още рано, си поръча вечеря, тъй като не бързаше за никъде.

Беше почти привършил с вечерята, когато вдигна поглед и видя Тори Рот да се приближава към масата му. Стана и й предложи стол. Тя прие поканата и си поръча кафе. Наблюдаваше го мълчаливо, докато той свърши вечерята си. Каза му, че вече е вечеряла. Когато бе привършил, тя му хвърли настойчив поглед над ръба на чашката си и се намръщи.

— Спър Маккой, имам нужда от помощта ти по един много сериозен въпрос.

Спър вдигна поглед, изненадан от тона й.

— Разбира се, че ще направя каквото мога. Наистина имам да свърша една работа, която ще ми отнеме няколко дни, но след това…

— О, скъпи, мислех, че ще стане по-скоро. — Ръката и намери коляното му под масата и започна бавно да се движи нагоре. — Слушай, една много специална част от тялото ми е влажна и мокра и иска единствено теб. — Тя се усмихна, а кестенявите и къдрици съблазнително се полюляваха около красивото й лице. Ръката й се придвижи още по-нагоре и достигна чатала му, а очите и заблестяха със странен блясък. Никой друг не можеше да види как го опипваше без капка свян. Спър седеше и я гледаше. Ръката и леко го притисна, търсейки доказателството за възбудата му, но не намери такова.

— Мислиш ли, че проблемът ти може да почака до по-късно тази вечер? Да кажем в осем часа в моята стая?

— Мисля, че може — като въздъхна леко, тя отмести ръката си и се изправи. — Благодаря за кафето, мистър Маккой. Оценявам жеста.

Тя се обърна и излезе. Спър гледаше как малките и стегнати гърди се вълнуваха под роклята в такт с крачките й. Спър продължи да я наблюдава, докато тя се изгуби от поглед, и си поръча още една чаша кафе. След като свърши, плати сметката си и излезе.

Отправи се към офиса на шерифа. Беше малко след седем и трийсет и шерифът Бен Джонсън все още работеше на бюрото си.

— Имаш ли време за една бира? — попита направо Спър в момента, в който влезе в офиса. Бен се извърна, потърка очи и кимна.

— По дяволите, звучи примамливо. Цял ден ме боли глава. Работата с тези книжа става все повече и повече. Спомням си времето, когато книжата ни служеха за подпалки.

Спър се усмихна. Трябваше да направи нещо да прикрива изненадата си всеки път, когато видеше Бен. Пред очите му той винаги изникваше такъв, какъвто беше някога. Бен се изправи и погледна към колана с револвера, закачен на вратата. Сви рамене и го откачи от куката.