Опасна мисия в Тексас
- Автор: Флетчър Дърк
- Серия: Спър #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Найденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Опасна мисия в Тексас». Краткое содержание книги:
Уолингтън се обърна към Спър.
— Мисля, че няма да е зле да се поогледаме наоколо. Ако в тъмното се натъкнем внезапно на онези момчета, много скоро няма да знаем кой по кого стреля. През войната съм преживял достатъчно такива моменти. По-добре води ти, Спър.
Спър кимна и пое начело, докато двайсет и двама мъже се отправиха нагоре по течението.
Коритото на реката тук бе почти сухо. След като изминаха още стотина ярда, Спър спря и направи знак на хората да пазят тишина и да останат по местата си. Той продължи сам напред. Движеше се съвсем безшумно и се приближи на около двайсет фута от бента, направен от отсечени дървета и пръст, на място, където преди е имало прагове, високи три-четири фута. Така че работата, с която трябваше да се справят, не беше никак лесна. Спър заобиколи наляво, но не видя никого. Когато приближи водата от другата страна на бента, той спря и започна да наблюдава отсрещния бряг.
Забеляза светлинка от цигара и почти веднага след това долови няколко прошепнати думи. Явно, там имаше поне двама пазачи. Нямаше никакъв шанс да ги залови. Видя как е построен бентът и поклати глава. Вертикални дървесни стволове бяха забити в твърдата земя, и на места се поддържаха от хоризонтално прикрепени към тях дървета. Водата се спускаше, удряше се в бента, след което веднага се отклоняваше наляво в един, по всяка вероятност изкуствено прокопан канал и продължаваше стремглаво надолу в другата долина.
Всичко беше направено напълно незаконно, а освен това отклоняването на реката означаваше смърт за животните в „Бар Уест“. На Спър му хрумна спасителна идея. Той размисли малко, след това се обърна и запромъква тихо назад.
Обясни на хората какво иска от тях. Десет човека трябваше да тръгнат с него нагоре срещу течението и да се разположат около бента. Другите трябваше да се придвижат до мястото, откъдето могат да виждат малкото възвишение с основата на бента и разположението на постовете.
— Никой да не стреля, докато не чуете два изстрела от мен — каза той. — След това искам всеки един от вас да даде по два изстрела във въздуха, точно над главите на пазачите. Не искам да се пролива кръв, в противен случай това наистина ще прерасне в междуособна война. В действителност никой не иска война. Съгласен ли сте, сенаторе?
— О, да, разбира се. В такива междуособици никой не излиза победител, най-малко хората, които имат нещастието да бъдат ранени или убити. Не искаме това.
Спър кимна в знак на съгласие и потегли със своите десет души. Те се отдалечиха доста, най-малко на петдесет ярда от потока, тъй като не трябваше да бъдат чути или забелязани. Тихо, като призраци, се промъкваха в тъмнината. Спър разположи хората на десет ярда един от друг, но не в права линия, а в лека дъга. След това взе динамита от четирима от каубоите, както и четирийсетте фишека, и тръгна нагоре срещу течението, докато намери каквото търсеше — три ствола от плавей, от които направи малък сал. Най-отгоре сложи бомбата, която направи от двайсет фишека динамит. Хвърли във водата един неголям клон и го проследи с поглед как се носи надолу по течението. Пълната луна хвърляше достатъчно светлина, така че Спър се ориентираше отлично. След като изчака трийсет секунди, съвсем ясно долови как клонът се удари в бента. Отряза две парчета фитил — едното шест, а другото осем фута. Сложи единия край на по-дългото парче в една капсула, след което втикна капсулата във фишека, който се намираше най-отгоре.
За по-голяма сигурност Спър направи и втора бомба, подобна на първата. Когато свърши и това, той изпробва и двете бомби на едно място близо до себе си със застояла вода. И двата миниатюрни сала плуваха и до динамита не достигаше вода.
Спър взе двете бомби, сложи ги пред себе си, запали клечка кибрит, заслони за миг пламъчето, докато запали по-дългия фитил и пусна бомбата да се носи по течението. Направи същото и с другата бомба и миг по-късно и двете се носеха надолу по реката, поклащани леко от течението.
Спър се постара да излезе от водата колкото бе възможно по-безшумно, след това забърза към хората си, които го чакаха. Докато тичаше към тях, броеше секундите до взрива. Приближи се до един от мъжете и се свлече на земята до него.
— Двайсет и осем, двайсет и девет, трийсет — промърмори Спър. Каубоят го погледна изненадано.
— Какво е това, по дяволите? — попита той.
— Приблизително времето, когато ще последва големият взрив — отвърна Спър.
На меката лунна светлина бентът се виждаше съвсем ясно. Секунда по-късно небето се озари от ослепителна светлина, като че ли слънцето отново изгря, тя бе последвана от страхотна, оглушителна експлозия, когато едната бомба избухна. Спър присви очи, заслепен от ярката светлина. Когато отново ги отвори, видя, че отвесните стволове, които изграждаха бента, бяха все още на мястото си. Бомбата бе експлодирала твърде рано.