Опасна мисия в Тексас
- Автор: Флетчър Дърк
- Серия: Спър #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Найденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Опасна мисия в Тексас». Краткое содержание книги:
Във внезапно настъпилата тишина той дочу изстрели и стонове, идващи откъм бента. Очевидно, един от мъжете там бе дал изстрел. Спър се зарадва, че изстрелът все пак бе един, а не два. Мъжете крещяха нещо един другиму, но Спър не можеше да разбере какво.
Не бе отброявал секундите, но си мислеше, че е време да избухне и другата бомба. 1/1 преди да успее да предупреди каубоя, залегнал на няколко крачки от него, бомбата експлодира. И сега последва същият оглушителен шум от детонацията на динамита, но в същото време Спър долови звук от разцепващо се дърво и тътена от стремглаво течаща вода.
Постовете, охраняващи бента, отново нададоха силни викове. Спър се изправи, за да може да вижда по-добре. Със сигурност можеше да се каже, че в центъра на дървения бент беше пробит огромен отвор. Чуваше се как водата със сила се втурва и потича в старото си корито.
Той извади револвера си, насочи го към небето и даде два изстрела. Почти веднага след него хората му стреляха по два пъти над главите на постовете. В отговор откъм бента изтрещяха около двайсет изстрела.
Когато ехото от изстрелите заглъхна, Спър се изправи и извика, присвил длани пред устата си като фуния:
— Хей, вие, постовете от „Съркъл Джей“. Нямате повече работа тук. Имате две минути да излезете оттам или куршумите ни ще ви направят на решето. Говори ви Спър Маккой. Агент съм от тайните служби на Съединените американски щати. Това, което вършите, е нарушение на закона. Ако веднага не излезете оттам и не се оттеглите, ще бъдете арестувани и хвърлени в затвора. Присъдата за такъв вид углавно престъпление е от три до пет години затвор.
Спър зачака. Можеше да чуе как хората разговаряха помежду си. След това един глас извика:
— Да, сър, разбираме. Просто вършим това, което ни беше наредено. Нямахме представа, че шефът нарушава закона. Сега ще се качим на конете си и ще се махнем оттук.
Спър изчака пет минути. Долавяше отдалечаващите се стъпки отначало на два-три, а после и на повече отдалечаващи се коня. Направи знак на хората си да се приближат и да видят какво е останало от бента.
— Сенаторе, доведете хората си тук. Чисто е, изглежда, никой не се е осмелил да остане.
Спър започна да разглежда бента. Беше много добре направен, стволовете бяха здраво забити в земята. Обмисляше къде да сложи следващата бомба, като този път смяташе да я направи от десет, а не от двайсет фишека. Накрая реши да я постави между две от главните опори от лявата страна на бента.
— Всички се отдалечете на петдесет ярда! — извика Спър. — Имам намерение да възпламеня още една бомба.
Той дочу отдалечаващите се стъпки на мъжете, но все още не бе видял сенатора.
— Отдалечихте ли се всички? — провикна се той. — Залегнете.
Приведе се, запали фитила и се отдалечи.
— Сложил съм фитил, дълъг два фута, така че ако има някой наблизо, има две минути да се отдалечи от бента.
Самият той тичешком се отдалечи на петдесет ярда и зачака.
Този път експлозията беше по-слаба, тъй като бомбата беше по-малка, а и енергията й бе изразходвана само да събори дървесните стволове, изтръгвайки ги от земята.
След взрива Спър провери какъв е резултатът. Половината от бента беше съборен, а дърветата бяха разпръснати от двете страни на реката. Той направи още две бомби, отдалечи хората си, а като резултат от взрива навред можеха да се видят разчупени и разпръснати стволове и горящи отломки.
За миг застана така, като наблюдаваше как водата отново изпълва четирифутовия праг и потича в старото си корито. Сенатор Уолингтън се приближи и застана до него.
— Свърши добра работа, Спър Маккой. Надявам се и с команчите да се оправиш така.
— Аз също, сенаторе. Но успехът ми зависи от това, дали ще имат желание да приемат откуп и дали върви успешно летният лов. Надявам се да са попаднали на голямо стадо бизони.
През това време другите бяха отишли да доведат конете си. Без кон каубоят се чувства така, като че ли е без дрехи, затова конете не бяха оставени много далеч.
Спър им каза през останалата част от нощта да почиват спокойно. Беше три часът сутринта, а Спър искаше спокойно да изследва останките от бента на дневна светлина. Може би щеше да се наложи да сложи още една или две бомби, за да е сигурен, че хората от „Съркъл Джей“ няма да построят бента отново.
До сутринта Спър направи още три взрива и чак когато стана съвсем светло можа да види къде трябваше да се сложат зарядите, така че да се изтръгнат от земята останалите дървесни стволове, както и да се разделят хоризонталните, които ги свързваха.