Опасна мисия в Тексас

— Поеми си дъх, човече — отвърна сенатор Уолингтън. — Сигурен ли си, че това е толкова важно? Тъкмо обсъждахме плана за спасяването на Пени.

— Сигурен съм, че ще искате да знаете за това, сенаторе. Кърт каза, че реката е пресъхнала. Нямало и капка вода. Той тръгнал нагоре по сухото корито, докато накрая открил каква е работата. Онези от „Съркъл Джей“ отклонили реката в канал, който води право в тяхното ранчо. Кърт казва, че каналът изглежда като старо речно корито и мисли, че вероятно Суийт Спрингс Ривър е текла в тази посока преди стотици години. Всичката вода сега отива в „Съркъл Джей“. А без вода нашият добитък ще измре.

Уолингтън отново се отпусна тежко на стола си.

— Хей, но това е незаконно. Не можеш да отклоняваш реката от естественото й корито. Мога да взема разрешение от съда да вдигнем във въздуха онзи бент.

— Но, сенаторе…

— Не искам да слушам никакви възражения. Още сега отивам в града. Доколкото ми е известно, съдията и съдебните заседатели4 ще бъдат тук след около седмица.

— Сенаторе, това, което се опитва да ви каже човекът, е, че дотогава всичкият ви добитък ще е измрял — намеси се Спър. — Трябва да се предприеме нещо, и то днес, веднага.

Ед Хънт кимна.

— Той е дяволски прав, сенаторе. Изглежда, като че ли бентът е отпреди ден-два. Дори на миля от къщата в речното корито няма и капка вода.

— Събери двайсет каубои — нареди сенаторът. — На Рей Джордан този път няма да му се размине. Нека всеки от хората ми да има карабина и револвер. Тръгваме веднага след като събереш момчетата.

— И аз тръгвам с вас, сенаторе — каза Спър. — Извършеното е нарушение на закона, а това е в моята юрисдикция. О, мисля, че трябва да вземете с вас два сандъка с динамит, фитили и детониращи капсули. Бентът трябва да бъде вдигнат във въздуха тази нощ, или утре животните ви ще започнат да изнемогват от жажда.

Разстоянието до бента беше десет мили и им трябваха малко повече от два часа, за да стигнат там. Известно време препускаха в лек галоп, след това забавяха ход, после пак препускаха, за да печелят време.

Кърт яздеше начело. Не след дълго спря сред група раззеленени дървета близо до реката и всички спряха заедно с него.

— Намираме се на около четвърт миля от бента — обърна се той към Спър и сенатора. — Дърветата са достатъчно гъсти, за да се приближим незабелязано, но ще трябва да оставим конете тук.

— Колко човека мислиш, че е сложил Джордан, за да охраняват бента? — попита Спър.

— Предполагам, че през нощта ще има постове — отвърна Кърт. — Щом са си дали труда да направят всичко това, смятам, че сигурно няма да го оставят без охрана.

Спър кимна в знак на съгласие. Бе извадил динамита от сандъчетата и го бе групирал на купчини от по двайсет фишека, които хората бяха натоварили в дисагите си. Сега той ги накара да свалят дисагите от конете и да ги метнат през рамо. Той взе фитилите и детониращите капсули.