Опасна мисия в Тексас
- Автор: Флетчър Дърк
- Серия: Спър #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Найденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Опасна мисия в Тексас». Краткое содержание книги:
Спър я изгледа втренчено, след това й помогна да съблече роклята. Под нея беше само по къси копринени гащички. Тя коленичи и доближи гърдите си до лицето на Спър.
— Чукай ме тук, Спър Маккой. Красивите ми малки гърди наистина те искат, Спър. Направи го, Спър.
Той се засмя.
— Никога женски гърди не са ми говорили, нито пък са ми отправяли такава страстна молба. Първо ще трябва да ме съблечеш.
И тя го направи. Миг по-късно той се наведе над нея и постави члена между гърдите й, докато тя ги притискаше една до друга. Тори лежеше по гръб и се усмихваше.
— Това е страхотно, Спър. Никога преди не съм правила такова странно нещо. Хайде, направи го. Искам да гледам как големият ти член влиза и излиза измежду гърдите ми.
Спър се усмихна и започна да се движи. Изненада се колко лесно го правеше и колко хубаво му беше. Бе опитал веднъж да направи това и преди, но не се получи. Може би гърдите на онова момиче са били твърде малки, реши той.
Тори увеличи натиска, като стисна гърдите си по-силно, а той почувства как възбудата му нараства.
— О, да, виждам, че започваш да реагираш — изстена Тори. — Дишаш по-бързо. Хей, започваш да работиш по-здраво и да ме чукаш по-силно. Да, Спър. Така, така, така!
Той реши, че това бе нейната реакция, тъй като възбудата й не бе по-малка от неговата. След няколко тласъка почувства, че свършва и като се изви настрана, се изпразни на мощни тласъци върху нея.
— Беше просто фантастично. Видях как се изпразваше с всеки тласък, Спър. Беше великолепно. Значи това се случва, когато си вътре в мен. О, винаги ще те обичам затова, че ме люби по такъв начин. Сега нека се измия. После, след като си починеш, ще измислим нещо да се забавляваме цяла нощ. Искрено се надявам да не ти се налага да ставаш рано сутринта. Няма нищо по-добро сутрин от едно хубаво любене. Не си ли съгласен?
Спър промърмори нещо, което трябваше да означава „да“, и се обърна към нея. Тя се бе надвесила над умивалника и миеше гърдите си. Той я наблюдаваше с нескрито удоволствие. В един момент му се прииска да отиде при нея и да й помогне, но остана на мястото си, като продължаваше да я гледа. Когато тя вдигна поглед към него, гой и се усмихна.
— О, отлично, все още си жив. Мисля си, че ще си в състояние да ме любиш най-малко пет пъти, при това положение утре цялото тяло ще ме боли и ще се чудя дали не съм заченала, но всъщност знам, че това няма да стане, тъй като кървенето ми свърши само преди четири дни, а това е твърде кратък период, за да се зачене едно бебе. О, да, знам всичко за това, кога една жена може да забременее. Това е съвсем естествено и се случва много лесно, когато жената е в определена фаза на овулация. Затова съм много внимателна, но и досега не съм сигурна дали съм стерилна или пък съпругът ми е бил такъв. Ако някога забременея, със сигурност ще му кажа и ще го накарам да разбере, че това, което малкият му пенис изхвърляше, просто не става за нищо.
Тя се усмихна.
— Може би си мислиш, че съм ужасна, но често пъти, когато съм любена добре ставам много словоохотлива. Готов ли си? Хайде, нека опитаме. Искам ти да бъдеш отгоре ми. Все още не си ми казал дали сутринта ще ставаш рано.
— Не, няма. Ще имаме достатъчно време да се любим бавно и нежно, докато дойде време да ходиш в банката.
— Не говори за работа. Мразя я. Ще трябва да бъда касиерка цяла година, преди да мога да отида в отдела за заемите, което е много по-интересно. — Тя седна напълно гола при него на леглото. — Виждаш ли, сега и двете са измити.
Тя се наведе към него, а той се пресегна погали едната й гръд и я целуна.
— О, да. Мисля, че ще бъде прекрасна нощ, а сутринта ще се любим още по-страстно.
Така и стана.
Глава осма
Около осем часа на другата сутрин Спър Маккой пристигна в ранчото „Бар Уест“ и намери сенатора в кухнята. Уолингтън имаше угрижен вид.
— Онези проклети команчи са откраднали най-добрите ездитни коне, които имах. Сега се мъчим да съберем достатъчно животни за есента и в същото време да набавим петдесетте коня, които да откараш на север като откуп за Пени. Откраднаха ми над петдесет коня, а сега трябва да им дам още. По дяволите! Не ми се свиди да ги дам заради Пени. Просто бих искал да имам достатъчно.
— Колко време ще ви е необходимо? — попита Спър.
— Още четири-пет дни. Момчетата са засекли стадо мустанги на около един ден път оттук. Ще отидат и ще хванат колкото е възможно повече. Казваш петдесет?
— Може би повече. Зависи от това, дали вождът им ще има доброто желание да търгува. — Спър се намръщи. — Казвате, че ще са нужни три-четири дни. Това променя нещата. Не мисля, че е добра идея да оставим Пени да стои там без всякакво известие или надежда за спасение. Може да полудее.