Опасна мисия в Тексас
- Автор: Флетчър Дърк
- Серия: Спър #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Найденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Опасна мисия в Тексас». Краткое содержание книги:
— Но какво да направим? Да й изпратим телеграма?
— Би било възможно. Само че аз ще трябва да й я занеса. Струва си да се помисли дали няма да е по-добре да се промъкна в лагера, да ги изненадам и след това да се опитам да преговарям с тях вместо просто да се изсипя там с цяло стадо мустанги.
— Да се промъкнеш в лагера им? Няма ли да те насекат на парчета, преди да разберат какво искаш от тях?
— Ще се опитат. Това, което ще трябва да направя, е да ги изненадам по някакъв начин, да ги впечатля, че съм толкова добър, колкото един индианец, храбър боец и ездач каквито са те. Трябва да спечеля уважението им.
— Ако не те убият преди това.
— Такава възможност винаги съществува. Аз също съм смъртен и в моите вени тече кръв като на всеки друг.
— Защо тогава рискуваш?
— Много пъти самият аз съм си задавал този въпрос. Но това ми е работата. Трябва да мисля кое е най-добро за жертвата, а в този случай това е Пени.
Сенатор Уолингтън кимна и започна да крачи нервно из кухнята.
— Тя беше невинна. Никога не е излизала с момче. Искам да кажа, че тя беше девствена. Не очаквам да я намерим в същото състояние, когато я върнем тук.
— Вероятно не. Ако воинът, който я е отвлякъл, я държи като своя жена, отдавна е отнел девствеността й. Това е най-малкото, което може да й стори.
— Проклятие! Знаех си, че не бива да я пускам тук при проклетата кобила. Какво от това, че кобилата щеше да ражда. Пени трябваше да си стои във Вашингтон на сигурно място.
— Лесно е да се говори така сега — каза Спър и се изправи. — По дяволите, мисля, че най-доброто, което мога да направя, е да взема оттук малко храна, няколко домакински съда, две одеяла и да потеглям на път.
— Към лагера на команчите ли?
— Това е единственото нещо, което мога да свърша засега. Съберете конете колкото може по-бързо. Опитайте се да отделите поне петдесет, а ако е възможно и шейсет и пет. Някои от тези команчи са съвсем неотстъпчиви.
Сенаторът го погледна.
— Все някак ще ги събера. Тя е моя дъщеря, единственото ми дете. Ще ги съберем. Трябва!
Два дена по-късно Спър Маккой се промъкна по-близо до обраслото с гъсти храсти място, спря се и започна да наблюдава лагера на команчите, който се намираше на петстотин ярда пред него. Бе видял половин дузина ловци, които се движеха в долината. Точно на такова разстояние искаше да се доближи. Бе оставил коня си, принадлежностите и храната две мили по-назад в едни гъсти храсти. Възможността индианците да попаднат на коня му беше съвсем малка.
И той зачака. В лагера цареше обичайното оживление. Виждаха се жени, които обработваха кожи, и воини, яхнали конете си да сноват нагоре-надолу. Видя по-млади мъже, още момчета, да се упражняват в стрелба с лък.
Трябваше да чака, докато стане късно и всички в лагера заспят. Чак тогава можеше да свърши онова, което беше намислил.
Спър задряма, но изведнъж се стресна и се огледа, като се стараеше да не мести главата си. Нямаше никой. Провери внимателно от дясната си страна. Там, на двайсет фута от него, стоеше един команч с опънат за стрелба лък. Гледаше право напред, но не в посоката, в която лежеше Спър.
Команчът бе съсредоточил цялото си внимание върху това, което имаше там, след това издърпа стрелата назад, изчака няколко секунди и я пусна. Стрелата излетя и се заби в тялото на един заек. Ловецът се втурна напред, доуби малкото животно, завърза го с въже от сурова кожа и го метна на гръб, след което се изгуби в гъсталака.
Спър си отдъхна облекчено. Индианецът наистина беше твърде близо. Спър дочу стъпките на още двама ловци, после се възцари тишина. По някое време изкрещя сова, някъде отдалеч се обади птица, след миг друга птица изкрещя в отговор.
Спър се протегна и напусна скривалището си. Направи няколко крачки напред-назад, за да раздвижи схванатите си крака, след това започна безшумно да си проправя път през гъстите храсти и дървета израснали близо до потока, който извираше от мястото, където индианците бяха разположили бивака си.
След това остави потока зад себе си, но беше все още далеч от индианските вигвами. Започна да се придвижва бавно напред, докато стигна на петдесет ярда от първите палатки.
Опря се, за да провери къде беше разположена най-голямата. Намираше се малко по-нататък. Тръгна отново и се приближи на около трийсет ярда от голямата палатка, от едната страна на която имаше нарисуван летящ орел.
Това бе целта му. Не бе намислил още по какъв начин е най-добре да изненада команчите, но трябваше да им покаже нещо съвсем необичайно, нещо, което те не биха очаквали от един бял човек.