Роузана (Роман за едно престъпление)

Може да е заминала с парахода по канала и да се е качила вечерта преди заминаването му от Стокхолм. В брошурата от параходството беше прочел, че на борда може да се нощува преди отпътуване. Той все повече се убеждаваше, че тя е била на „Диана“, въпреки че все още нямаше нищо, което директно да сочи това.

Къде ли е Меландер, помисли той и се пресегна за телефона, но тъкмо да набере номера, на вратата отчетливо се почука.

На прага стоеше Меландер.

— Не. Нито „Американ Експрес“, нито на други места. Никой нищо не знае за нея. Отивам да хапна, ако нямаш нищо против.

Нямаше нищо против и Меландер изчезна.

Обади се в Мутала, но Алберг не беше там.

Главоболието му се засили. След като напразно търси таблетки, отиде при Колберг да вземе назаем една-две. На вратата получи ужасен пристъп от кашлица, който го направи неспособен да каже нещо цяла минута.

Колберг изкриви глава и загрижено го погледна.

— Звучиш по-зле и от осемнайсет дами с камелии. Ела да те види чичо доктор.

Той заразглежда Мартин Бек през лупата си.

— Ако не слушаш доктора, не ти остава много. Върви си у дома, пъхни се в леглото и изпий един-два огромни грога. Най-добре три. С ром, само това помага. После ще заспиш и ще се събудиш като новороден.

— Що за глупости! Освен това не обичам ром — намръщи се Мартин Бек.

— Ами вземи коняк тогава. Не се безпокой за Кафка. Ако се обади, аз ще се погрижа за него. Английският ми е перфектен.

— Няма да се обади. Имаш ли прахчета за главоболие?

— Не, но получаваш шоколадов бонбон.

Мартин Бек се върна в стаята си. Въздухът бе плътен и застоял, но той не искаше да пуска вътре студа и се отказа да проветрява.

Алберг все още го нямаше, когато половин час по-късно му звъня. Зае се със списъка на екипажа на „Диана“. Съдържаше осемнайсет имена и адреси на различни места в страната. Шест от тях бяха в Стокхолм, а две от имената бяха без адрес. Двама живееха в Мутала.

Когато стана три и половина, реши да последва съвета на Колберг. Подреди бюрото и си сложи палтото и шапката.

По пътя за дома влезе в една аптека и купи кутийка аспирин.

В шкафа откри малко коняк, изсипа го в чаша бульон и с нея в ръка се прибра в спалнята. Когато жена му малко по-късно се появи с грейката, той вече спеше.

На другата сутрин се събуди рано, но остана в леглото до осем без четвърт. Тогава стана и се облече. Чувстваше се значително по-добре и главоболието бе изчезнало.

Точно в девет отвори вратата на канцеларията си. На бюрото му имаше плик с червена лента „експресно“. Той го отвори с показалец, преди да се е съблякъл.

В плика се намираше списъкът на пътниците.

Погледът му веднага се закова на нейното име:

„Макгро, Роузана, мис, САЩ — самостоятелна каюта А 7.“