Любимият непознат

— Как се чувстваш тази сутрин, Аштън? — попита тя, но веднага продължи. — От присъствието на д-р Пейдж разбирам, че си бил горе при гостенката си. — Тя погледна лекаря. — Как е пациентката ви, докторе? Дойде ли вече на себе си?

— Да, но има увреждания — отговори бавно д-р Пейдж.

— Положително не много тежки, готова съм да се обзаложа — каза Марелда с толкова сарказъм, колкото считаше, че може да си позволи.

— На това само времето може да даде отговор.

Сухите думи на лекаря не я задоволиха, така че Марелда обходи лицата наоколо с настойчив поглед. Леля Дженифър първа се почувства неудобно от мълчанието и се опита да поясни.

— Франклин иска да каже, че в момента Лиарин има затруднения с паметта, което може да продължи известно време.

Очите на Марелда станаха студени и твърди.

— Лиарин? — Ледена усмивка заигра по лицето й. — Предполагам, си спомня, че е жена на Аштън — всичко останало може и да е забравила за удобство.

Аштън вдигна чашата си, за да му долее Уилис още кафе. Най-накрая с нежелание се обърна към Марелда.

— Лиарин не може дори и това да си спомни. Трябваше аз да й кажа как се казва.

Марелда позеленя от ревност, едва съзнаваше какво говори.

— Казваш, че тя не си спомня дори собственото си име? Никога не съм чувала подобно нещо.

Тънките устни на Аманда се извиха в усмивка.

— Не го взимай толкова навътре, Марелда. През цялата си лекарска практика Франклин не е имал подобен случай.

— Това никак не ме учудва. Представи си, някой си е забравил името. Дори самата мисъл е смешна.

— Не е толкова смешна, колкото ви се струва, Марелда — каза доктор Пейдж. — Съществува дори медицински термин за състоянието й. Амнезията може да не е много разпространена, но наистина я има.

— Но как можете да сте сигурни, че тя страда от тази… амнезия — каза Марелда. — Имам предвид, може само да се преструва, че не помни.

Лекарят отговори с бавно свиване на раменете.

— Наистина, не мога да съм напълно сигурен, но не виждам и причина, поради която тя да ни играе театър.

— Ако е достатъчно хитра, може и никога да не разберете причината — Марелда забеляза как се сковава лицето на Аштън и усети, че е прекалила. Побърза да добави: — От друга страна, страданието й може и да е истинско.

— В момента нямаме основания да не вярваме на момичето — каза д-р Пейдж. Той постави длани на масата, след това кимна на Аштън и на двете по-възрастни жени. — Трябва да ви помоля да ме извините. След такава прекрасна закуска човек изведнъж забелязва колко е уморен, ако не е мигнал през нощта. Вероятно ще дремя през целия път към къщи. — Лекарят стана. — По-късно ще видя още веднъж Лиарин. Гледайте да спи много и да се храни добре. Повече от това не мога да ви посъветвам в момента.

Аштън също се надигна.

— Ще помисля по въпроса, който засегнахме преди малко, д-р Пейдж. Тъй като и без това трябва да ида в Нечиз, ще гледам да разбера нещо, въпреки че не очаквам много от това.

— Надявам се, че всичко ще бъде добре — каза искрено докторът.