Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
— Ти имаш странната сила да успокояваш съзнанието ми, Клара — казах вместо това аз. — На Изтока ли си се научила?
— Това не е кой знае какъв подвиг — каза тя, — и не защото твоето съзнание лесно се успокоява, а защото всички ние си приличаме. За да те познавам най-подробно, на мен ми е достатъчно да познавам себе си. А това, бъди сигурна, го мога. Сега да продължаваме да вървим. Искам да стигнем до пещерата, преди напълно да си рухнала.
— Клара, кажи ми пак какво ще правим в тази пещера? — попитах аз, без никакво желание да вървя повече.
— Ще те науча на невъобразими неща.
— Какви невъобразими неща?
— Скоро ще разбереш — каза тя и ме погледна с широко отворени очи.
Изгарях да науча още нещо, но преди да успея да я въвлека в разговор, тя вече беше изкачила половината от следващия склон. Повлякох крака след нея и така изминахме още около половин километър, докато накрая поседнахме до един поток. Там листата на дърветата бяха толкова гъсти, че изобщо не се виждаше небето. Събух си обувките. На петата ми беше излязла пришка.
Клара взе една островърха клечка и започна да боцка ходилото ми между палеца и втория пръст. Усетих как нещо като лек електрически ток ме удари в прасците и пробяга от вътрешната страна на бедрата ми. После тя ме накара да коленича на четири крака и като поемаше стъпалата ми едно по едно, леко ги бодваше в една точка точно под възглавничката до палеца. Изпищях от болка.
— Не е толкова зле — каза тя с тон на човек, свикнал да се занимава с болни хора. — Класическите китайски лекари са прилагали тази техника, за да разтърсят и съживят слабоволните или да предизвикат състояние на изключително внимание. Но днес това класическо знание отмира.
— Защо е така, Клара?
— Защото увлечението по материализма е накарало човека да се отдалечи от езотеричните занимания.
— Това ли имаше предвид, когато ми каза в пустинята, че приемствената линия с миналото е прекъсната?
— Да, Едно голямо социално сътресение винаги води до дълбоки промени в енергийната структура на нещата. Промени, които не винаги са към по-добро.
Тя ми нареди да потопя нозе в ручея и да се концентрирам над осезанието на заоблените камъни по дъното. Водата беше ледено студена и неволно потреперих.
— Завърти си краката от глезените в кръг по посока на часовниковата стрелка — препоръча ми тя. — Остави течащата вода да отнесе умората ти.
След като въртях няколко минути стъпалата си, се почувствах ободрена, но краката ми бяха почти замръзнали.
— Сега се опитай да усетиш как напрежението ти се стича надолу по нозете, после го изхвърли с рязко движение от глезените — каза Клара. — По този начин ще се освободиш и от замръзването.
Продължих да пляскам водата с крака, докато престанах да ги усещам.
— Май това не действа, Клара — казах аз и извадих крака от водата.
— Това е, защото не насочваш напрежението извън себе си — каза тя. — Течащата вода отнема умората, замръзването, болести и всякакви други нежелани неща, но за да стане това, ти трябва да го възнамериш. Иначе можеш да си цамбуркаш с крака без никакъв резултат чак докато потокът пресъхне.
Тя добави, че ако човек прави това упражнение в леглото, трябва да използва въображението си и да си представи течаща вода.
— Какво точно имаш предвид с това „да го възнамериш“? — попитах аз, като си подсуших краката с ръкавите на жакета. След яростно разтриване те най-после се позатоплиха.
— Намерение е силата, която крепи Вселената — каза тя. — То е силата, която фокусира всяко нещо. Тя задейства света.
Не можех да повярвам, че наистина слушам всяка нейна дума. Определено беше станала някаква много съществена промяна, която беше превърнала обичайното ми отегчено безразличие в най-необикновен буден интерес. Не че разбирах какво ми говори Клара. Ни най-малко. Но ме поразяваше фактът, че мога да я слушам, без да се дразня или да се разсейвам.
— Можеш ли да ми опишеш тази сила по-ясно? — попитах аз.
— Наистина няма как иначе да се говори за нея, освен метафорично — отговори тя. После разчисти със стъпало земята и смете настрани сухите листа. — Под тези сухи листа е почвата, огромната земя. Намерение е движещото начало във всяко нещо.
Клара потопи шепи във водата и наплиска лицето си. Отново се удивих, че кожата й нямаше нито бръчица. Този път си позволих да отбележа колко младежки вид има тя.
— Видът ми се дължи на това, че поддържам вътрешното си съществувание в равновесие с околния свят — каза тя, като изтръскваше водата от ръцете си. — Всяко нещо, което правим, се отразява на това равновесие. Ние можем да бъдем млади и бликащи от енергия като този поток или пък стари и застрашителни като онази планина от лава в Аризона. От нас зависи.