Елфите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #3
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Елфите на Шанара». Краткое содержание книги:
Скоро започна да мисли за Мороуиндъл и за елфите. Тайгър Тай не изглеждаше да е от тези, които преувеличават опасността, с която тя щеше да се сблъска, ако упорствува в опитите си да проникне на острова. Истина беше, че тя бе твърдо решила да открие какво е станало с елфите. Истина беше също, че от нейното откритие щеше да има малка полза, ако тя не оцелееше, за да направи нещо за него. А какво точно смяташе да предприеме? Да предположим, че елфите бяха все още на Мороуиндъл и бяха живи. След като в продължение на десет години никой не е ходил на острова или не се е връщал оттам, как щеше нейната поява да промени нещо? Каквото и да е сегашното им положение, Елфите едва ли биха приели предложението, което Аланон я беше изпратил да направи — да изоставят живота извън Четирите земи и да се върнат. Тя, разбира се, не можеше да си отговори на тези въпроси. Беше безсмислено да гадае. Рен беше взимала всичките си решения — досега, осланяйки се само на своя инстинкт — да търси елфите, като издири първо Усойницата в Гримпен уърд и после да следва нейните указания, като убеди Тайгър Тай да ги заведе до Мороуиндъл. Тя не можеше да не се запита дали инстинктите не са я подвели. Гарт беше останал с нея фактически без да възрази, но той би могъл да постъпи така от лоялност и приятелски чувства. Гарт може да е решил твърдо да стигне докрай, но това не означаваше, че той си дава сметка повече от нея с какво са се нагърбили. Рен изучаваше внимателно пустата шир на Синия разлив, чувствувайки се малка и уязвима. Мороуиндъл беше един остров в средата на океана — малко петънце земя сред цялата тази вода. Щом веднъж тя и Гарт стигнат там, ще бъдат изолирани от всичко познато. По никакъв начин не ще могат да напуснат острова без помощта на някой Рок или някоя лодка. Не беше сигурно също и че на острова ще има някой, който би могъл да им помогне. Можеше там да няма вече никакви елфи. Ако са останали само чудовищата…
Чудовища. Рен размишлява известно време върху въпроса какъв вид чудовища има там. Тайгър Тай беше пропуснал да каже. Бяха ли толкова опасни, колкото Шадуина? Ако беше така, това обяснява защо елфите са изчезнали. Ако са много, тези чудовища са в състояние да ги изловят, допускаше тя, или дори да ги унищожат. Но как елфите-бяха допуснали да се случи такова нещо? А ако чудовищата не бяха ги изловили, защо тогава елфите все още стояха на Мороуиндъл? Защо нито един от тях не беше избягал, за да потърси помощ?
Въпросите отново бяха твърде много. Рен затвори очи и поиска да ги забрави.
Наближаваше пладне, когато те минаха над група малки острови, които приличаха на плаващи в океана изумруди, яркозелени на фона на синьото. Дух закръжа известно време по указание на Тайгър Тай и после се спусна към най-големия остров, избирайки една тясна стръмна скала, обрасла гъсто с трева, за да кацне на нея. Щом птицата се приземи, нейните ездачи свалиха предпазни колани и слязоха долу. Рен и Гарт бяха вкочанени и вече изранени. Бяха им необходими няколко минути, за да раздвижат отново крайниците си. Рен разтърка болящите я стави и се огледа.
Островът изглежда беше образуван от някаква тъмна порьозна скала, върху която растителността растеше като върху плодородна почва. Скалата хрущеше под краката им, когато стъпваха върху нея. Рен се наведе и взе едно парче, което й се стори изненадващо леко.
— Застинала лава — поясни със сумтене Тайгър Тай, виждайки озадаченото изражение на лицето й. — Всички тези острови са част от една верига, образувана от вулкани преди стотици, може би дори хиляди години. — Той млъкна, направи гримаса и после поясни. — Островите, на които живеят Небесните елфи, са точно на юг. Разбира се, ние не отиваме там, нали разбирате. Не искам никой да открие, че ви водя на Мороуиндъл. Не искам да разберат колко съм глупав.
Тайгър Тай отиде до една тревиста могилка и седна. След като свали ръкавиците и ботушите си, той започна да си масажира краката.
— Ще трябва набързо да хапнем й пийнем по нещо — измърмори той.
Рен не каза нищо. Гарт беше се изтегнал на тревата и очите му бяха затворени. Той е щастлив, мислеше тя, че е отново на земята. Рен пусна парчето скала, което разглеждаше, и отиде да седне до Тайгър Тай.
— Вие говорихте за чудовища на Мороуиндъл — каза тя след една минута. Лек ветрец рошеше косата й, събаряйки къдрици върху нейното лице. — Можете ли да ми кажете нещо за тях?
Проницателните очи се взряха в нея.