Елфите на Шанара

Той се намръщи и бръчките на лицето му станаха още по-дълбоки.

— Остават южната и източната страна, които са почти същите. Скали, джунгла и облаци вулканична пепел и голям брой твърде неприятни създания, които живеят там. Напуснете ли веднъж крайбрежната ивица, вие няма да бъдете в безопасност, докато не се върнете обратно на нея. Казах ви вече, че това там, вътре, е смъртоносен капан. Ще го повторя, ако не сте ме чули. Мис Рен — каза тихо той, — не правете това. Нямате никакъв шанс да успеете.

Тя се пресегна импулсивно и взе неговите възлести длани в своите.

— Гарт и аз ще се грижим един за друг — обеща тя. — Правили сме го в продължение на много дълго време.

— Това няма да бъде достатъчно — отвърна той, поклащайки глава.

— Колко дълго трябва да пътуваме, за да намерим елфите? попита тя, стискайки още по силно ръцете му. — Имате ли представа?

Тайгър Тай си освободи ръцете и посочи навътре към острова.

— Техният град, ако все още е там — каза той, — се намира на половината път надолу по склона на планината в една ниша, защитена от потоците лава. Повечето от тях текат на изток и някои пробиват тунели под скалата към океана. Може би е на тридесет мили оттук. Вече не зная каква е земята там. За десет години се променят много неща.

— Ние ще намерим пътя — каза Рен и пое дълбоко въздух, за да се овладее, чувствувайки колко невероятно трудно ще се окаже това.

Тя погледна Гарт, който в отговор се взря в нейното каменно лице. После погледна отново Тайгър Тай.

— Налага се да ви помоля за още едно нещо. Ще се върнете ли да ни вземете? Ще ни дадете ли достатъчно време да ги потърсим и после да се върнем?

Тайгър Тай скръсти ръце на гърдите. Лицето му изглеждаше едновременно и тъжно, и строго.

— Ще дойда, мис Рен — отвърна той. — Ще чакам три седмици. Това време е достатъчно, за да отидете и да се върнете. После ще идвам за вас веднъж в седмицата в продължение на четири седмици. — Той поклати глава. — Но трябва да ви кажа, че това ще бъде губене на време. Вие няма да се върнете обратно. Аз никога повече няма да ви видя.

— Аз ще успея, Тайгър Тай — — заяви тя, усмихвайки се храбро.

— Има само един начин — каза, присвивайки очи, Летящият ездач. — Да бъдете по-изкусна и по-силна от всичко, което срещнете. — И… — той посочи към нея със своя кокалест показалец — по-добре бъдете готова да използувате вашата магия!

Тайгър Тай рязко се обърна и отиде до мястото, където чакаше Дух. Без да се бави той се изкатери по бримките на хамута и седна на мястото си. Когато приключи с притягането на предпазните колани, той се обърна към тях.

— Не се опитвайте да вървите нощно време — посъветва ги той. — Поне първият ден пътувайте по светло. Гледайте кратерът на Килешан да ви е отдясно, докато се катерите. — Той вдигна ръце. — Демонска кръв! Това, което правите, е чиста глупост!