Елфите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #3
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Елфите на Шанара». Краткое содержание книги:
Рен премълча за Елфовите камъни. Не беше още готова да повери на никого тази информация. Тайгър Тай не го свърташе на едно място, докато Рен говореше, а лицето му издаваше безпокойство. Той не се интересуваше от Гарт и цялото му внимание бе съсредоточено върху Рен. Тайгър Тай не носеше оръжие, освен един дълъг нож, но при страж като Дух, допусна тя, това сигурно е напълно излишно. Очевидно Рокът бе негов телохранител.
— Нека седнем рече Тайгър Тай, когато тя свърши, сваляйки своите кожени ръкавици. — Имате ли нещо за ядене?
Те се разположиха до вече забравения сигнален огън, а Рен извади сушени плодове, малко хляб и бира. Хапнаха и пиха мълчаливо. От време на време Рен и Гарт си разменяха погледи, но Тайгър Тай не им обръщаше внимание, съсредоточен в яденето. Когато свършиха, Тайгър Тай се усмихна за първи път.
— Е, добре започнахме деня, мис Рен. Много благодаря.
— Няма за какво — кимна тя. — А сега ми кажете, за вас ли бе предназначен нашият огън?
Съсухреното лице на Тайгър Тай се набръчка.
— Ами, зависи. Нали разбирате. Позволете ми да ви попитам, мис Рен. Знаете ли нещо за Летящите ездачи?
Рен поклати отрицателно глава.
— Защото аз съм точно такъв, нали виждате — поясни другият. — — Един Летящ ездач. Един летец по небесните пътища, един наблюдател на крайбрежието на Западната земя. Дух е моя Рок, който баща ми обучи и ми предаде, когато станах достатъчно голям. Един ден ще го наследи моят син, ако докаже, че заслужава. В момента има известно съмнение относно това. Глупавото момче продължава да лети из забранените места. Не ме слуша какво му говоря. Прибързан е. Във всеки случай, Летящите ездачи летят със своите Рокове по Синия разлив от стотици години. На това място, точно тук — и там, в долината — е бил някога нашият дом. Той се е наричал Летящото крило. Това е било по времето на друида Аланон. Виждате, че зная някои неща.
— Познато ли ви е името Омсфорд? — — попита импулсивно Рен.
— Имаше предание за един Омсфорд преди около няколкостотин години, когато елфите биха демоните, освободени от Забраната. Говори се, че Летящите ездачи също са се били в тази война. Чувал съм, че там е имало един Омсфорд. Ваш роднина ли е?
— Да — отвърна тя. — Дванадесет поколения назад.
— Значи това сте вие, така ли? — попита той, кимайки замислено. — Едно дете от рода на Шанара?
— Затова, предполагам, съм изпратена да намеря елфите, Тайгър Тай. Той като че ли още не й вярваше.
— Летящите ездачи са елфи, нали знаете — каза предпазливо той. — Но ние не сме елфите, които търсите. Вие търсите Земните елфи, а не Небесните елфи. Схващате ли разликата?
Рен поклати отрицателно глава. Тогава той обясни, че членовете на Летящото крило са били Небесни елфи и са считали себе си за отделен народ. Повечето от елфите били наричани Земни елфи, защото те не са имали власт над Роковете и следователно не са могли да летят.
— Ето защо те не ни взеха с тях, когато напуснаха — завърши той, вдигнал вежди. — Във всеки случай, това е причината да не тръгнем с тях.
Рен почувства как сърцето й се разтупка.
— Тогава значи все още има елфи, нали? — попита тя. — Къде са те, Тайгър Тай?
Прегърбеният дребен мъж примигна и сбърчи съсухреното си лице.
— Не зная дали да ви кажа — заяви той. — Не зная дали трябва да ви казвам каквото и да било. Вие може да сте тази, която твърдите, че сте. Но може и да не сте. Дори да казвате истината, може би не бива да научите за елфите. Казвате, че друидът Аланон ви е изпратил? Казал ви е да намерите елфите и да ги върнете обратно? Трудно изпълнима задача, ако питате мен.
— Необходима ми е малко помощ — призна Рен. — Какво ще загубите, ако ми помогнете, Тайгър Тай?
Той прекъсна своите размишления и се залюля замислено назад.
— А, сега разбирам какво имате предвид, мис Рен — отвърна той, кимайки. Нещо повече, дори ми, допада донякъде това, което виждам във вас. Моят син би могъл да се поучи. От друга страна, може и това, което вече притежава, да е твърде много! Хм! — Той наклони глава и проницателните му очи се втренчиха в нея. — Ей там — каза той, сочейки към Синия разлив. — Ето къде са те. Тези, които са останали. — Той направи пауза, мръщейки се. — Това е дълга история, така че слушайте внимателно, защото нямам намерение да я повтарям. Вие също, огромни ми приятелю — посочи той заплашително с пръст Гарт. После си пое дълбоко въздух и скръсти ръце.