Реката на смъртта
- Автор: Лебо Рой
- Серия: buckskin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на смъртта». Краткое содержание книги:
Хората на закона от Уако бяха решили да минат цялата работа като честна престрелка, а Лий и Алисън се разделиха приятелски на следващия ден, без Клей да обели и дума за убийството от предната вечер. Може и да не си спомняше нищо за това.
Какво ли щеше да стане, ако Клей Алисън и Бъкскин Франк Лесли се срещнеха в открит двубой?
Лий не знаеше. Може и да се окажеше малко по-бърз от Алисън. Съвсем малко. Но това не значеше нищо. Маниак от типа на Джекил и Хайд, Алисън нямаше да се спре след първия куршум. Не, Лий можеше само да се надява, че ще повали противника си с първите няколко изстрела, преди той да го е направил на решето.
А пък Алисън, дори и пиян, не бе чак толкова добър стрелец, колкото Томпсън или Хардин. За тези двамата той не хранеше никакви илюзии. Томпсън бе по-зрелищен, а Хардин — по-бърз от него. По дяволите, Хардин бе по-бърз от всекиго. Който и да е от двамата можеше да го пречука като едното нищо.
Лий облече елека и закопча колана си. Тази сутрин щеше да си почисти оръжието, дори трябваше да го е направил предната вечер.
Хотелската кухня, която явно се използваше за столова, бе обляна в светлина. Лий срещна двама мъже в коридора. Предишният ден ги бе видял на стъпалата пред входа, но сега те минаха покрай него, измърморвайки едно „добро утро“, без да вдигнат очи. За една нощ се бе превърнал в страшилището на град Крий. „Добро утро“ им отвърна той с меден глас, но те побързаха да се махнат.
— Крайно време беше! — каза мисис Болтуит, която не се впечатляваше така лесно. На светло беше още по-грозна, отколкото на светлината на газената лампа. Беше облечена в спретната синя домашна рокля на точки и голяма, колосана бяла престилка. Изглеждаше точно както трябва да изглежда една уважавана хазяйка.
А престилката бе все още снежнобяла, понеже Тим Бап вършеше цялата работа. Явно вече беше приготвил закуската за другите гости, защото сега шумно търкаше и миеше мръсни чинии в голям цинков казан, пълен със сапунена вода. Без съмнение мисис Болтуит си взимаше полагаемото за уроците по готварство.
— А, ето те и теб — каза Бап на Лий. — И сега сигурно искаш да си зарежа работата и да ти поднеса закуска, въпреки че е вече пладне.
— Точно така — потвърди мисис Болтуит. — Мистър Лий е наш гост. Приготви му шунка с яйца, бисквити, картофи и кафе. И гледай да не прегориш шунката — прасетата не растат по дърветата.
Лий започваше да харесва мисис Болтуит.
— И после напълни отново казана, та да се изкъпе. По панталоните му има мръсотия, а ръцете му са оцапани с кръв. — Тя подсмъркна. — То вярно, че горкият Мики си търсеше белята, ама… — И изхвърча от стаята, шумейки с полите и престилката си. Бап въздъхна.
— Добре, майка му стара, само да свърша с проклетите чинии. — Той погледна косо към Лий. — Не знам дали още я искам тази работа, ако ще трябва да се трепя така. — Започна да вади чиниите от импровизираната мивка и започна да ги бърше с една опърпана кърпа. — Но едно знам със сигурност — и Бап отново метна кос поглед към Лий, — никак няма да ми е скучно!
ПЕТА ГЛАВА
Шунката бе попрегорена. Яйцата имаха чудесен цвят и белтъкът не бе лигав — точно, както ги обичаше Лий.
— Хубави яйца — похвали той Бап с пълна уста.
Той само изсумтя, но изглеждаше доволен.
— Кажи ми, Тим, кой представлява истинската власт тук, в Крий? Вече се срещнах с Фипс, а ти ми спомена името на Ащън. Те ли управляват тук? Или има и някой друг?
Бап изпухтя, занесе казана до вратата, отвори я и изля помията на двора. Върна големия казан обратно в кухнята, сложи го под помпата и заизпомпва вода за банята на Лий.
Когато водата стигна до средата на съда, спря и сложи два чайника на печката.
Когато и това бе свършено, той приближи един стол до масата, сви си цигара и погледна назидателно Лий.
— Чуй сега, Фипс и Ащън действително представляват закона тук, ама не е толкова просто. — Той млъкна за момент, за да види как Лий намазва с масло една бисквита. — Какво ще кажеш за бисквитите?
— Не са съвсем доопечени в средата, но иначе не са лоши.
— Сурови в средата, викаш? Значи съм ги извадил от печката твърде рано…
— Разправи ми за Фипс и Ащън.
Бап дръпна силно от цигарата си.
— Много е просто — Фипс се оправя с града, а Ащън отговаря за долината, Фипс е помощник-шериф, но освен това е и един от най-добрите стрелци в областта. Няма спор, така си е, особено сега, когато Слоусън е мъртъв. — Той се взря в Лий през цигарения дим. — Но май трябва вече да имаме предвид и теб…
— Без мен — отсече Лий.