Обсидианова пеперуда
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк #9
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Обсидианова пеперуда». Краткое содержание книги:
-Усмихнете се, лейтенант. Денят е добър. Никой не е умрял.
Гледах мисълта да минава през лицето му. Той разбираше точно какво имам предвид. Никога не трябва да намекваш на ченге, че желаеш да го убиеш, но аз бях уморена и все още не се бях върнала в стаята. По дяволите.
Едуард проговори със собственият си глас, нисък и празен.
-И ти се чудиш защо се състезавам с теб?
Обърнах се към него и знаех че очите ми са точно толкова мъртви, колкото неговите когато срещнах погледа му.
-Не се чудя защо се състезаваш с мен… Тед. Просто ти казах да престанеш да го правиш докато случаят да е решен.
-И тогава? - попита той.
-Ще видим, нали?
Не видях страх на лицето на Едуард. Видях нетърпение. И това бе разликата между нас. Той се наслаждаваше на убиването, аз не. Това което наистина ме плашеше бе мисълта че това бе единствената разлика между нас сега. Не беше достатъчно различно че да хвърлям камъни в посока към Едуард. Аз все още имах повече правила от Едуард. Все още има неща, които той би направил, а аз не бих, но този лист ставаше по-къс със времето. Имаше нещо близо до паника, което се завъртя в корема ми. Не страх от Едуард или това което би направил, а учудването кога ще сменя ъгъла и ще стана просто друго чудовище. Казах на д-р Евънс, че ние сме добрите, но ако Едуард и аз бяхме на страната на ангелите, то тогава какво оставаше да бъде от другата страна?
Нещо което можеше да махне кожата на живо човек, без да използва никакъв инструмент. Нещо което ще откъсне пениса на мъж и гърдите на жена с голи ръце. Лош колкото Едуард беше, лоша колкото аз ставах, там имаше и по-лоши неща. И ние щяхме да тръгнем на лов след едно от тях.
8 ГЛАВА.
Върнах се обратно в стаята и не, не научих нищо от последните три жертви. Цялата тази храброст бе жертвана за нищо. Добре де, не точно за нищо. Доказах на себе си че мога да се върна обратно без да повърна или припадна. Не ме интересуваше дали съм впечатлила Едуард или Маркс. Впечатлих себе си. ако не можещ да впечатлиш себе си, тогава никой друг няма значение.
Или бях впечатлила д-р Евънс, или той се нуждаеше от възстановяваща чаша чай, защото ме покани в стаята където почиват докторите и сестрите. Няма нещо такова като кафе което не може да се пие наистина, но се надявах чаят да е по добър заради д-р Евънс. Въпреки че се съмнявах. Кафето дойде от каната, а чая от малките торбички с връв на тях. Не можеш да се надяваш на много от пакетиран чай и кафе. У дома смилах сама зърната кафе, но не бях в къщи и бях благодарна за горчивата топлина.
Добавих сметана и захар и забелязах че кафето трепереше в чашата, сякаш ръцете ми не бяха напълно стабилни. Също бях студена. Нерви, просто нерви.
Ако Едуард имаше нерви, не можеш да кажеш както се бе облегнал на стената, пиейки чистото си кафе. Той презираше захарта и сметаната, въпреки мъжа който беше. Трепна докато отпиваше и не мисля че беше заради горещината на течността. Устната му бе подута леко, където го бях ударила. Това ме накрада се почувствам по-добре. Детско, но истина. Маркс беше седнал на единственият диван в стаята, духаше кафето си. беше си сложил захар и сметана в неговото. Евънс седеше в единственият стол който изглеждаше удобен, въздишайки докато разбъркваше чая си.
Едуард ме гледаше и накрая разбрах, че той няма да седна докато не седна и аз. Зарежи това. седнах в стола който беше с прекалено изправена седалка за да бъде удобен, но беше мястото от което можех да виждам всички в стаята, включително вратата. Имаше малък, но широк хладилник срещу отсрещната страна. Беше стар модел, боядисан в страна сянка на кафявото. На малкият шкаф във формата на Г имаше кафе машина, втора кафе машина с нищо освен гореща вода в нея, умивалник и микровълна.
Д-р Евънс бе използвал топлата вода за чая си. имаше бели пластмасови лъжици в отворен плик и пластмасови малки, безполезни чаши от кафе автоматите. Имаше избор между захар, натурално сладка и други подсладители, за които никога не бях чувала. Имаше кръг от изкуствена сметана която бе изсъхнала, след като някой я бе разсипал. Концентрирах се над детайлите по шкафа, опитвайки се да не мисля. Просто за момент исках да изпия кафето си и да не мисля. Все още не бях яла днес и сега не исках.
-Казахте че имате няколко въпроса за мен, госпожице Блейк. - проговори д-р Евънс в тишината.