Обсидианова пеперуда
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк #9
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Обсидианова пеперуда». Краткое содержание книги:
Подскочих и така направи Маркс. Само Едуард остана наполовина облегнат срещу стената, не помръдна, сините му очи ни гледаха, сякаш той беше разделен от напрежението и ужасът. Може би той бе или бе просто преструвка. Просто не знаех вече.
Кимнах опитвайки се да се фокусирам.
-Как са оцелели всичките?
Той наклони главата си на една страна.
-Имате предвид, как са оживели технически? Медицински детайли?
Поклатих глава.
-Не, имам предвид, един човек да преживее такава голяма травма, или дори двама, ще се съглася. Но повечето хора не биха го преживели, греша ли?
Евънс намести очилата си по сигурно на носът си, но кимна.
-Не, не грешите.
-Тогава как така и шестимата са уцелели? - попитах.
Той ми се намръщи.
-Не съм сигурен че разбирам какво точно искате да кажете, госпожице Блейк.
-Питам, какъв е шансът шест души от различен пол, история, здравословно състояние, години и т. н. да преживеят една и съща травма. До колкото разбрах всички жертви, на който просто е било махната кожата са оцелели, нали?
-Да. - Д.р Евънс ме гледаше отблизо, светлите му очи претърсваха лицето ми, чакаше ме да продължа.
-Защо са оцелели?
-Те са твърди кучи синове - каза Маркс.
Погледнах към лейтенанта, тогава обратно към Евънс.
-Дали?
-Дали, какво? - попита доктора.
-Дали са твърди кучи синове?
Той сведе очи сякаш се опитваше да мисли.
-Двама от мъжете са работили навън редовно, една от жените е била бегач. Останалите трима са били обикновени. Един от мъжете е близо до шейсет и не е правил обикновени, рутинни упражнения от някакъв вид. Друга жена е на тридесет но не е… - Той погледна към мен. - Не, те не се особено твърди индивиди, не физически така де. Но съм открил че често хора, които не са физически силни или външно твърди преживяват по-дълго по време на насилие. Обикновено мъжът „мъж” е първият който се пречупва.
Принудих се да не погледна към Едуард, но ми отне доста усилие.
-Нека да тествам, това което разбрах, докторе. На някой човек била ли е махана кожата, както е било направено на шестимата в стаята?
Той примигна и погледна в пространството сякаш си припомняше, тогава ме погледна.
-Не, единствено мъртвите хора са били разкъсвани така.
-Тогава питам отново, защо всички те са живи? Защо поне един не е умрял от шока, загуба на кръв или главоболие или по дяволите от чист ужас.
-Хората не умират от ужас - каза Маркс.
Погледнах го.
-Напълно сигурен ли си в това, лейтенант?
Хубавото му лице изглеждаше раздразнено, упорито.
-Да, сигурен съм.
Оставих коментара. Щях да споря с Маркс по-късно. Точно сега преследвах нещо.
-Как така всичките шест са оцелели, докторе? Не защо шестимата, а защо всичките?
Евънс кимна.
-Виждам какво имате предвид. Как може всичките да оцелеят?
Кимнах.
-Точно. Някой от тях би трябвало да са умрели, но не са.
-Който и да е премахнал кожата е експерт - каза Маркс.- Той знае как да ги остави живи.
-Не - каза Едуард. - Няма значение колко добър си в измъчването, не можеш да задържиш всички живи. Дори и да правиш едно и също нещо на всеки от тях, някой ще умрат и някой ще оживеят. Никога не може да си сигурен защо някой оцеляват и защо някой не. - Гласът му беше много тих, но изпълни цялата стая.
Доктор Евънс го погледна кимайки.
-Да, да, дори експерт не може да накара хората да преживеят това, което са преживели тези шест. Трябваше да загубим някой от тях. Ако има значение, аз не знам защо те все още са живи. Защо някой от тях не е развил някаква инфекция? Те всичките са необикновено здрави.
Маркс се изправи толкова рязко, че разсипа кафето по ръката си. Той прокле, отиде до мивката и изля останалата част от кафето в нея.
-Как можеш да каже че са здрави? - Той погледна през рамото си към доктора докато държеше ръката си под водата.
-Те все още са живи, лейтенант и за тяхното състояние те са много здрави.
-Магия би го направила - казах.
Всички ме погледнаха.
-Има заклинания, които биха задържали човек жив по време на мъчение, така че мъчението да бъде проточено.
Маркс откъсна прекалено голяма салфетка и се обърна към мен, почиствайки ръцете си.
-Как можеш да кажеш, че не правиш черна магия?
-Казах че има заклинания които могат да го направят, не че аз правя заклинания - казах.
Трябваха му три пъти за да хвърли салфетката в кошчето.
-Само знанието за такова нещо е зло.
-Мисли каквото искаш, Маркс, но може би една от причините, заради която трябваше да ме повикаш , е това че се пазиш толкова чист, че не знаеш достатъчно, за да помогнеш на тези хора. може би ако беше по-заинтересован от решаването на случаят от колкото от собствената си душа, щеше да си го разгадал до сега.