Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
След пет минути един от полицаите, който се правеше на посетител, нахлу разгневен във фоайето и каза на управителя.
— Онзи дребният на първия ред, с уши като на гном, опипва хората между краката! Перверзен тип! Върнете ми парите!
После друг полицай, който също се правеше на посетител, излезе и възмутено каза:
— Едва не си счупих крака, като се подхлъзнах на пода пред първия ред. Там има един дребен чекиджия, който е залял киното със сперма. Може направо да плуваш. Върнете ми парите!
И така нататък.
Докато ченгетата от нравствения отдел се кикотеха навън, управителят на киното, на когото му беше писнало от чекиджии, хвана Прилепа за врата и го издърпа от мястото му. В резултат на това Бейтс инстинктивно замахна. Управителят отвърна на удара и скоро започна схватка, която накара посетителите панически да напуснат киносалона. Когато другите ченгета разбраха, че поредната шега е произвела неочакван резултат и се втурнаха в киносалона, полесражението се бе преместило в книжарницата за порнографска литература. Управителят на киното играеше ритуалния танц на дъжда, след като Прилепа го бе цапардосал и запратил към стената. Подскачаше, държеше осакатената си ръка и крещеше, а Бейтс лежеше прострян между вибраторите и травеститите си казаха, че ченгето от нравствения отдел едва ли ще става за нещо друго, освен да патрулира.
Кариерата му в Ориндж Каунти приключи не заради шеги, произвели неочакван резултат, а след една законна операция за залавяне на проститутки в луксозен хотел, където едва не го застреляха. Прилепа трябваше да играе ролята на млад застрахователен агент, пристигнал в града, за да оцени щетите, предизвикани от една зимна буря, разрушила крайбрежна сграда. Това беше историята за прикритие, в случай че му провървеше да се запознае със заподозряната проститутка, която от няколко седмици работеше в хотелски бар.
Прилепа имаше строги инструкции да не предприема открити действия срещу проститутката до полунощ, когато екипът свършваше с патрулирането из града. Трябваше само да се помотае из бара и да заговори момичето, ако извадеше късмет, да установи контакт, и после да чака, докато екипът пристигне. Тогава щеше да им даде предварително уговорен сигнал, че тя му е направила предложение за незаконна любов срещу заплащане. Те щяха да се намесят, да я задържат и да я вкарат в затвора.
Това беше планът. Само дето Прилепа бе изпил три коктейла „Маргарита“, преди да види дребничката млада сладурана да влиза и да сяда през два стола. Беше не по-възрастна от него. По някакъв извратен начин му напомни за Мери Мръсницата. Бейтс изпита състрадание към нея, но вече бе работил в нравствения отдел достатъчно дълго, за да има угризения, че изпитва състрадание към проститутките. Веднъж бе пуснал една от тях да отиде до тоалетната и когато разбиха вратата, ги лъхна само вятърът, който развяваше пердето на отворения прозорец. И това стана, след като тя бе помолила шест други ченгета, които й отказаха. Ето как Прилепа спечели наградата за най-голямо осиране на месеца.
И така, зареден с текила и сол, Бейтс се сприятели с момичето. Името й беше Сали и упорито отказваше да отиде достатъчно далеч с „предложението“ си, за да отговори на изискванията на наказателния кодекс. Накрая все пак попита Прилепа дали могат да отидат в стаята му, за да продължат разговора.
— Да останем тук още малко — отвърна той. — Защо бързаш?
— А ти не бързаш ли? — лукаво се усмихна тя. — Не си ли заслужава да побързаш заради мен?
— Да, разбира се. Но още не сме говорили… по деловите въпроси.
— Да го направим в стаята ти.
— Може да не се съгласиш на моите условия.
— Ще се съглася.
— Разбирам от намеци — каза Прилепа, опитвайки се да действа хитро, но започна да вижда Сали замъглено. Това беше твърде много за младо ченге като него.
— Да се качим и ще поговорим, когато останем сами в асансьора — настоя тя.
— Хайде да изпием още по едно.
— Виж какво, миличък, много си сладък, но нямам на разположение цяла нощ. Ако не проявяваш интерес, трябва да се придвижа по-нататък.
— Чакай малко! — изрече Прилепа, усещайки, че арестът му се изплъзва. — Добре, да поговорим в асансьора.
Какво пък, по дяволите. Това крехко малко момиче едва ли можеше да му създаде някакви неприятности.
По това време на нощта хотелът беше тих. Когато двамата се приближиха, хванати под ръка като младоженци, забелязаха до асансьора да стои приятен на вид мъж. Беше с пуловер, панталон с маншети и мокасини, затова на Прилепа изобщо не му мина през ума, че може да е сутеньорът на проститутката. Сутеньорите би трябвало да са грозни, с копринени ризи, обеци и ботуши от крокодилска кожа.