Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— В превод: обидила си го.
— Както и да е. После тоя глупак има наглостта да ме нарече „малката“. Можеш ли да си представиш?
— Стига, бе! Ти, описана като „малка“ — подметна развеселено Хелън. — Е, и ти какво му каза?
— Истината. Че сме приятелки откакто сме се родили и никоя от нас не помни майка ти, и че тя не е оставила никакви снимки или каквото и да било, но че баща ти все повтаря каква невероятна красавица била и как била толкова умна и талантлива, и какво ли още не, и дрън-дрън-дрън. Не е нужно човек да е гениален учен, за да разбере, че майка ти трябва да е била страшно привлекателна. Искам да кажа, погледни баща си, а после погледни себе си — каза Клеър с многозначителен блясък в очите.
При този комплимент Хелън трепна.
— Това ли е всичко? Лукас не каза ли нещо друго? — Ръцете й бяха свити в юмруци. Откри, че й е трудно дори да изрече името му, без да й се прииска да цапне някого с юмрук в главата. Очевидно или още страдаше от топлинен удар, или наистина обезумяваше.
— Нищичко не каза. Но все пак чух слух, че Зак говорел глупости за теб и Лукас доста грубичко му затворил устата.
— Наистина ли? — попита Хелън и се пооживи. — Как му е затворил устата?
— Просто не позволява на никого да говори нищо лошо за теб, това е. Знаеш какви са Зак и Гретхен. Но Лукас не искаше и да чуе. Все повтаряше, че си изглеждала сякаш наистина имаш висока температура, когато той… направил каквото там беше. Как му се вика на това? Мечешка прегръдка с обратен знак?
Хелън изпъшка и зарови лице в ръцете си.
— Всичко е наред — каза Клеър, като я потупваше успокояващо по гърба. — Не разправя наляво и надясно, че си откачалка, така че поне си натупала наистина сладък тип. — Хелън изстена по-високо и се опита да се скрие сред възглавниците на дивана, докато Клеър се посмя продължително и хубавичко за нейна сметка.
Тази нощ Хелън сънува поредния кошмар за сухата земя. Когато се събуди, беше толкова уморена и тялото така я болеше, че за миг почти повярва, че е вървяла с дни, точно както беше сънувала. Винаги беше умеела да пренебрегва странните неща у себе си, и се опита да си внуши, че това не е по-различно, но ръцете й трепереха, докато свиваше на вързоп мръсните си чаршафи и ги носеше към пералното помещение.
Под душа, Хелън отми песъчинките и се опита да се съсредоточи върху училището, макар че това също не я успокои. В мига щом влезеше в гимназията на Нантъкет, сезонът на подигравките с чудачката щеше да бъде открит, и въпросната чудачка го знаеше много добре.
Навън още валеше, затова се наложи да пътува с Клеър и майка й. Хелън сложи ръка върху корема си, опасявайки се от спазъм още преди да излезе от колата. Така и не беше разбрала в действителност защо получава спазми; просто знаеше, че понякога, когато направеше нещо, което караше хората да я зяпат, стомахът й се стягаше от унищожителен спазъм, толкова силен, че я принуждаваше да спре каквото правеше в момента.
— Отпусни се — каза Клеър, докато отваряха вратите си, за да излязат. — Трябва само да изкараш днешния ден, а после имаш на разположение целия уикенд да… — тя млъкна, замислена. — Не. Извинявай, Лен, опитах се да звуча оптимистично, но в понеделник това все още ще си е гадно. — Клеър започна да се смее и това поободри Хелън — докато влязоха в училището.
Беше по-лошо, отколкото си беше представяла. Група момичета от първи и втори курс буквално ахнаха и се скупчиха да клюкарстват, в мига щом видяха Хелън да влиза през входните врати. Момче от горните курсове, което явно бе върл почитател на кожените дрехи, й се ухили похотливо и я нарече „фурия“ точно като минаваше покрай нея. Когато се обърна да го изгледа удивено, той оформи с устни думите „обади ми се“, преди да продължи по пътя си.
— Не мисля, че мога да го направя — прошепна Хелън. Клеър сложи ръка на гърба й и я побутна напред.
Всеки път щом нечии очи попаднеха върху нея и се разширяха в знак, че са я познали, тя бе все по-близо и по-близо до получаването на паническа атака. През цялата последна година в долните курсове ли щеше да бъде така? Опита се да се слее със сянката на Клеър и осъзна, че ако си търси прикритие, ще трябва да си намери по-едри приятели.
— Престани да ме настъпваш по петите! — оплака се Клеър. — Защо просто не се скриеш при Хърги, докато ти взема нещата от шкафчето?
Хелън с благодарност се шмугна в часа на класния и се опита да се слее с чина. Господин Хъргшимър я попита дали се чувства по-добре, а после напълно престана да й обръща внимание, щом тя отговори, че се чувства чудесно. Идеше й да го целуне заради това.