Проломът
- Автор: Ли Патрик
- Серия: Травис Чейс #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Проломът». Краткое содержание книги:
Пресече магистралата и пробяга останалото разстояние по чакълестия паркинг, покрай собствения си експлорър, два джипа и един жълт ландроувър. Беше на десетина метра от сградата, когато някакъв едър тип с каскет на „Джон Диър“ го забеляза, погледна го объркано за момент през стъклата, след което изтича да отвори вратата и да го посрещне.
— Какво е станало?
Останалите посетители зарязаха мача, наскачаха и се залепиха за прозорците.
Травис бе репетирал съкратена версия на историята, а стресът при разказването й щеше да е съвсем истински.
— Намерих я в една долина на запад. — Чуваше собствения си глас за пръв път от двайсет часа. Намери го за убедително дрезгав. Не се съмняваше, че външният му вид му подхожда.
Едрият тип задържа вратата отворена, докато Травис влезе. Посетителите реагираха като един, когато видяха ръката на Пейдж; със същия успех можеше да е домъкнал в заведението и труп. Русата жена, която излезе иззад тезгяха — Моли, както показваше надписът на блузата й — се помъчи да сподави писъка си, отстъпи назад и блъсна стенда за вестници.
После всички заговориха едновременно. Някаква дребна жена закри устата си с ръка и започна да мести поглед от Пейдж към Травис и обратно. Очите й се присвиха, сякаш ги преценяваше, едрият тип затвори вратата, реагира остро при вида на клампата, попита какво по дяволите е…
— Така я намерих — надвика глъчката Травис. — Не е казала нито дума, нямам представа кой й е направил това. Не знам нищо, така че просто се обадете, става ли? За колко време могат да дойдат ченгетата и лекар?
Последното беше само заради местните — нямаше намерение да чака полицията, нито пък да я поверява на грижите им, дори да успеят да пристигнат преди Тангента.
Но все пак проработи. Всички евентуални подозрения към него изчезнаха. Моли вече беше зад тезгяха, вдигна телефона и набра нещо по-дълго от 911.
— На ченгетата ще им трябват пет-шест часа — каза едрият. — По Далтън няма патрули. На медицинския хеликоптер от Феърбанкс ще му трябва най-малко час и половина. Преди няколко години един шофьор на камион получи инфаркт тук, толкова време им трябваше да пристигнат.
Моли, която чакаше да й отговорят, задържа слушалката с рамото си и взе един ключ от таблото. Подхвърли го на едрия тип.
— Номер три е чист, може да я остави там.
Мъжете поведоха Травис към дъното на помещението, откъдето започваше къс коридор с врати от двете страни.
Стаята беше семпла и чиста, по кувертюрата на леглото играеха медни отблясъци от косите слънчеви лъчи. Травис внимателно положи Пейдж върху покривката, като много внимаваше с ръката й — и най-малкият допир щеше да й причини огромна болка. Промяната на позата предизвика ново дълбоко поемане на дъх, който почти я задави.
Мъжът с каскета стоеше на прага.
Травис загледа как дишането на Пейдж се успокоява и попита тихо:
— Имате ли оръжия тук?
С периферното си зрение забеляза как козирката на каскета се обръща към него.
— Лагера, в който я намерих — каза Травис, без да откъсва очи от Пейдж. — Имаше най-малко три вида следи, които не бяха нейни. Нямам представа къде са сега тези хора, но ако се появят тук…
— Господи… — прошепна мъжът.
— Ченгетата са на шест часа път, нали така каза — продължи Травис. — Ако познават района, сигурно и онези го знаят. Ако имаш оръжие, приготви го. Ти и всички, на които имаш доверие, ако и те са въоръжени.
Мъжът кимна, отиде до прозореца и впери поглед навън. Козирката на каскета отърка стъклото, докато той оглеждаше хълмовете на запад.
На Травис не му беше приятно да го лъже, но не можеше и дума да става да му каже истината, а щеше да е много по-лошо да си мълчи предвид риска, на който беше изложил това място. Точно това най-много го тормозеше. Но какъв избор имаше?
Мъжът с каскета се обърна към него и каза:
— Да, стига сме се туткали. — И тръгна към вратата.
— Мога ли да звънна навън оттук? — попита Травис.
Мъжът спря на прага и кимна към телефона на нощното шкафче.