Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
— Какво е това, по дяволите! Бой с храна? — изкрещя тя.
От другия край на кухнята се разнесоха нови крясъци, последвани от ужасния трясък на чупещи се порцеланови съдини. Нина се осмели да погледне отново над щанда и видя, че вратата се люлее, а по пода, край една обърната количка, се търкаляха разпилени чинии и купи. Мъжът беше изчезнал.
— Мамка му! — Тя скочи и изтича покрай кухненския персонал, плъзгайки се по начупения порцелан и влетя в хотелската трапезария. Брадатият явно вече се беше ориентирал и препускаше към изхода, водещ към рецепцията. Тя го последва.
Чейс профуча с пълна газ надолу по хълма покрай старата сграда на киното, като в бързината си да стигне до Нина, задейства и камерата за видеонаблюдение на пътя. Едва се сдържа да не изругае, като зърна двойното проблясване в огледалото за обратно виждане. На седалката до него бабчето се държеше с една ръка за дръжката на вратата, а с другата беше прегърнала здраво пазарската чанта.
Той премина по надлеза над пристана и започна да се изкачва по хълма към Международния център. Когато натисна рязко спирачки, за да завие към паркинга на хотел „Парагон“, той видя, че не е единственият, който се е разбързал — един блестящ черен кабриолет „Ягуар ХК“, управляван от жена с розово-оранжева коса, се плъзна пред него.
Някак си той знаеше, че тя е свързана с проблемите, в които се е забъркала Нина. Ако бабчето не беше с него, той щеше да забие форда право в ягуара, за да попречи на жената да влезе в паркинга, но сега можеше просто да седи и безпомощно да наблюдава как някакъв грамаден брадат тип изскочи от хотела и с един удар просна пазача на земята.
В ръка той носеше лаптоп. Това трябваше да е компютъра на Нина…
Ягуарът рязко спря. Мъжът отвори вратата и седна на пасажерското място — колата осезаемо клекна под тежестта му. Жената натисна педала за газта и рязко зави, отправяйки се обратно по пътя, откъдето беше дошла.
Нина изскочи от хотела и хукна към фокуса.
— Това са те, те го убиха! — извика тя, сочейки след отдалечаващия се ягуар. Накани се да отвори предната врата и да скочи в колата, когато забеляза, че мястото е заето.
— Опа!
— Помниш баба ми, нали? — смутено рече Чейс.
— Да, ами… — Ягуарът се изгуби от погледа им; тя отчаяно се загледа след него, след което отвори задната врата и седна в колата, като изтика пазарските торби настрани. — Измъкват се, давай, давай!
Чейс я погледна отчаяно.
— Нина, баба ми е в колата!
За голяма изненада и на двамата, бабчето се обади:
— Тръгвай след тях, Едуард!
Чейс повдигна изненадано вежди.
— Какво?
Бабчето постави пазарската чанта между краката си и се вкопчи здраво с две ръце в дръжката на вратата.
— Винаги съм искала да видя с какво внукът ми си изкарва хляба.
— Ама…
Тя му се намръщи свирепо.
— Едуард, измъкват се! Тръгвай веднага след тях!
Той даде газ.
— Това е много ши… ненормална идея…
След тези думи гумите на форда изсвистяха и той се устреми след ягуара.
5
Чейс излетя от паркинга на пълна скорост и рязко зави надясно.
— Какво става? — попита той Нина.
— Не знам — отвърна кратко тя.
— Много ми помогна!
— Жената застреля Бернд, а грамадният мъж ми открадна лаптопа. Мисля, че е руснак.
На кръговото движение пред тях ягуарът зави в погрешната посока. Една кола зави рязко, за да избегне сблъсъка и се удари в бордюра.
— Защо им е да ти крадат лаптопа?
— Онзи диск, който Бернд ми изпрати — каквото и да има на него, те го искат!
Преди да навлезе в кръговото движение, Чейс рязко натисна спирачките и колата поднесе. Съдържанието на пазарските чанти, които бяха натрупани върху задната седалка, се разпиля върху Нина.
— А какво има на диска?
— Не знам! Нещо, което е свързано с откриването на Екскалибур.
Ягуарът се отдалечаваше нагоре по хълма. Чейс се ядоса, че не е наел нещо по-мощно от семейния хечбек.
— Какво, за меча на крал Артур ли става въпрос?
— Не, за филма на Джон Борман! — сопна му се тя със саркастичен тон. — Да, за меча на крал Артур!
— Добре, пусто да остане! — Баба му го погледна укорително. — Извинявай, бабче. Накъде отива този път?