Тайната на Ескалибур

Тесният път се раздели на две. Лявото платно сви на изток, през дърветата, но ягуарът зави надясно и се устреми към моста над реката. Той беше твърде тесен за кола и автомобилът изгуби едното си странично огледало, което се отчупи при удара в металния парапет. Един мъж, който тичаше по моста от другата страна, се спря и загледа изумено ягуара, който с рев се приближаваше към него. Успя да се осъзнае тъкмо навреме, за да скочи във водата.

Когато фордът стигна до моста, от двете му страни се разхвърчаха искри, а единственото останало странично огледало последва съдбата на своя събрат. Ягуарът стигна до кръстовище — пътят отпред беше блокиран от един камион за сладолед, а дясното разклонение водеше обратно към тълпите на площада. Затова той тръгна наляво, към морето…

Изстрели!

Три, четири, пет изпуквания изотзад. Но бръснатият мъж в джипа не се целеше в Чейс, а в полицията, като се опитваше да ги разкара от пътя си.

Кръв опръска предното стъкло на волвото, шофьорът му беше уцелен. Колата зави рязко и толкова силно се удари в единия от стълбовете край моста, че се усука край него и всичките й стъкла се пръснаха. Шофьорът на черокито видя, че пътят му е блокиран и скочи на спирачките, но не успя да го направи достатъчно бързо. Джипът блъсна полицейската кола и я размаза още повече в металния стълб.

Но това не успя да го извади от преследването. С пушещи гуми, разкъсана скара и увиснала броня, която се влачеше по земята, джипът рязко зави и се устреми нагоре по хълма, докато не стигна до разклонението и зави успоредно на трилентовия път.

Чейс продължи да гони ягуара. Хората продължаваха да отскачат от пътя на автомобилите и се хвърляха върху ниско окосената трева край пътя. Профучаха край едно голф игрище и пред тях пътят отново се разклони…

— Завий надясно! — заповяда бабчето.

— Какво? — Ягуарът беше завил наляво.

— Надясно пътят е по-кратък!

Надявайки се, че баба му е много по-добре запозната с местните пътища, Чейс подкара фокуса по десния път, без да сваля ръка от клаксона. Той обърна глава наляво и през дърветата забеляза проблясването на метал.

Далеч назад гранд черокито летеше надолу по хълма към втория мост и скоро отново щеше да се включи в преследването.

Бабчето се оказа права — пътят наистина беше по-кратък. Успяха да изпреварят ягуара. Пред тях Чейс забеляза надлеза над кея и хотела им от дясната му страна.

— Мамка му, движим се в кръг!

И двете коли се засилиха под надлеза, устремени към входа към кея, който се намираше директно пред тях. Оградите край пътя не им позволяваха да го напуснат, а и бяха изградени от тухли и цимент, така че нямаше начин да ги прегазят. Все повече сирени се приближаваха и шофьорката на ягуара трескаво се оглеждаше за изход.

В огледалото на Чейс изведнъж се появи гигантска блестяща решетка — обезобразената скара на черокито се приближаваше към тях.