Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Тайната на Ескалибур
Тайната на Ескалибур - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайната на Ескалибур

Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:

Легендарно оръжие…
1 ... 18 19 20 21 22 23 24 25 26 ... 178
Перейти на страницу:

Но вместо това той й обърна гръб и побягна наляво. Сбърка пътя, помисли си тя, като прочете табелата преди да хукне след него. Щом не може да намери пътя, значи има шанс да го заловят преди да се измъкне или да нарани още някой.

Но тя се нуждаеше от помощ, от човек, който да успее да повали мускулестия гигант…

Когато телефонът иззвъня, Чейс се промъкваше с малкия Форд Фокус сред натовареното улично движение, а баба му седеше до него с пазарска чанта в скута си и още няколко, наредени на задната седалка. Той въздъхна и бръкна в джоба си.

— Би ли отговорила вместо мен, бабче? — попита той, като й го подаде. — Не искам да се забъркам в неприятности с полицията още на първия ден, след като се върнах в страната.

Той предполагаше, че звъни Нина, тъй като се съмняваше, че Холи ще успее да зареди новия си телефон толкова бързо, а вероятността Елизабет да му се обади, за да си побъбрят, беше изключително малка.

— Ооо, здравей, Нина — каза бабчето, което потвърди предположението му. След това се обърна към него и каза: — Нина се обажда.

— Така си и мислех — отвърна той, прикривайки обичайните саркастични нотки в гласа си. — Какво иска?

Последва цяла поредица от все по-изненадано звучащи аах! и оох! Чейс погледна леко встрани и забеляза как по лицето на бабчето се изписва изражение на пълно неверие.

— Какво? — попита той.

— Тя казва, че мъжът, с който е отишла да се срещне, е бил убит и тя преследва из хотела друг мъж, който й откраднал лаптопа.

— Ох, мам… че — изръмжа Чейс. Той настъпи педала за газта.

— Да ти кажа, въобще не останах с впечатлението, че тя обича да се шегува.

— Не се шегува — мрачно отвърна той. — Човек да не я заведе някъде!

Нина зави зад следващия ъгъл и се озова пред задънен коридор. Мъжът се беше спрял пред нея и гневно мърмореше нещо. Той се обърна и се втренчи в Нина.

— Ъъъ… здрасти — каза тя, ужасено осъзнавайки, че ролите им в това преследване са се разменили. Той пристъпи към нея. — Добре де, какво ще кажеш да ти оставя лаптопа? Застрахован е… мисля…

Мъжът отново пристъпи към нея. Нина уплашено отстъпи назад, подминавайки яркочервения пожарогасител, който висеше на стената.

Оръжие…

Тя го изтръгна от мястото му и го хвърли с всичка сила.

Той вдигна ръка, но беше твърде късно и пожарогасителят го цапардоса с металически звук право в лицето. Той политна назад…

И й се усмихна.

— Даааа… — измуча той в екстаз с окървавени зъби. Ненормалната му усмивка се разшири и очите му се втренчиха в нея.

— Ох, мамка му…

Той грабна пожарогасителя и го хвърли върху нея. Тя успя да го избегне, като се хвърли на пода, но краят на маркуча му я шибна по гърба. Пожарогасителят се удари с всичка сила в отсрещната стена и проби дупка в нея като куршум, а във всички посоки се разлетяха дървени и гипсови отломки.

Нина очакваше да я нападне докато е все още на пода, но вместо това чу изпращяване на чупещо се дърво. Погледна нагоре и видя, че той е избил с ритник вратата от пантите и е излязъл на аварийното стълбище.

Тя тръгна след него, мръщейки се на болката в гърба. Миризмата на храна, която се разнасяше отдолу, й подсказа, че се е запътила към хотелската кухня. В този миг се разнесе трясък от ритната с всичка сила врата, последван от гневни викове и металическа какофония от падащи тигани, съпроводена от изпълнен с болка писък.

Нина стигна до подножието на стълбищата. Вратата все още се люлееше лудо напред-назад като в кръчмите от Дивия запад. Тя скочи вътре и видя мъж, облечен в бяла униформа на готвач — обсипана с червени капчици кръв от разбития му нос — който се беше проснал на пода сред разпилени тигани, до една обърната количка. Другите от персонала отчаяно се опитваха да се отдръпнат навреме от брадатия мъж, който препускаше като луд към вратите в другия край на кухнята.

Тя прескочи падналия готвач и ритна един от падналите тигани, който се плъзна към отсрещната стена. Гигантът се обърна назад и я видя. Последва нова ругатня на чужд език, той изтръгна един сатър от говеждия бут на щанда до него и го хвърли по нея.

Нина изскимтя и се хвърли на пода, а острото парче стомана прелетя над главата й и се заби на два инча дълбочина в стената зад гърба й. Тя внимателно надникна иззад най-близкия тезгях и побърза отново да се скрие, след като бутът, последвал сатъра, отскочи от метала над главата й. Последваха нови кулинарни ракети — огромна консерва с готвен боб, цяла пуйка и стъклен буркан, който се пръсна при удара и я засипа с дъжд от кисели лукчета. По гърба й потече оцет и раната я засмъдя.

1 ... 18 19 20 21 22 23 24 25 26 ... 178
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)