Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
— Значи мечът е в Коронея? — попита Нина. Въпреки че все още изпитваше някакви съмнения, проучването на Руст определено беше възбудило интереса й.
Руст поклати глава.
— Де да беше така. Петер бил убит през 1260 година, когато се завърнал в Светите земи, за да защити територията си от мамелюците. Неговият меч, същият, който Фридрих му бил подарил, се счупил в битката — както вече казах, поправеният меч не може да бъде толкова здрав, колкото новият. Хората на Петер отнесли тялото му в Коронея, за да бъде погребано заедно с парчетата от меча. Аз вярвам, че съм открил едно от тези парчета и то изненадващо близко до дома… но настоящият собственик на замъка, в който може би е скрито, отказва да ме пусне да го потърся. Може би някой с вашата известност ще бъде по-убедителен. — Той я погледна с кисела усмивка, която бързо се изпари, когато отново заговори. — Но аз знам точно къде се намира върхът на меча — или по-скоро къде се е намирал доскоро, допреди три седмици. Точно затова мога да се доверя само на вас. — Той почука с пръст по кутийката на диска. — Затова трябваше да унищожа всичките си записки, като оставих само това копие — не мога да си позволя някой друг да се добере до тях.
— Бернд, какво става всъщност? — попита Нина. — Казахте, че животът ви е в опасност — защо?
— По време на проучванията си научих, че върхът на меча се завърнал в Сицилия — каза Руст, — в една малка църква, исторически свързана с Фридрих, която се намира в малкото село Сан Маджиори. Можех сам да отида да я видя, но откакто Сабрина ме напусна, парите се превърнаха в проблем. Вече не можех да използвам академични източници, които да финансират проучванията ми, затова трябваше да потърся другаде. Опитах при частни фондове из цяла Европа, но никой не прояви интерес — докато с мен не се свърза един руснак. Той изглеждаше много заинтригуван. — Руст отново огледа предпазливо салона. — За нещастие му разказах твърде много — и само два дни по-късно свещеникът на Сан Маджиори беше убит — застрелян, — а църквата му изгоря до основи.
— Смятате, че този руснак се е опитал да вземе парчето без вас? И е убил човек, за да се сдобие с него?
— Сигурен съм в това — настоя Руст. — Местната полиция смята, че това е дело на мафията, но моментът… просто не може да бъде съвпадение. Затова се укрих, затова не мога да позволя на никого да види проучванията ми. На този човек не трябва да му се позволява да открие останалите части на Калибърн, да открие Екскалибур. Заплахата за света е твърде голяма.
Нина отново го погледна скептично.
— Защо? Искам да кажа, че това ще бъде невероятно археологическо откритие, но Екскалибур си остава просто един меч.
— Екскалибур е нещо повече от меч — каза Руст ужасно сериозно. — В един древен уелски текст, наречен „Мабиногион“, се казва, че мечът на Артур има гравирани две преплетени змии на дръжката и когато той го извадел от ножницата… — Той се спря за миг, за да си припомни точните думи. — „От устата на двете змии излизали пламъци, толкова ужасни, че никой нямал силата да ги погледне.“ А в „Le Morte D’Arthur“6, когато Артур извадел меча си, „той заслепявал очите на враговете му със силата на трийсет факли“. Това не е обикновено острие. Всичко, което трябва да знаете, го има в записките ми. Моля ви, вижте сама.
Тя отвори лаптопа си и кликна два пъти върху файла, който беше копирала от диска.
— Добре, но трябва да заявя, че това ми звучи твърде… — Тя искаше да каже „откачено“, но вместо това избра „параноично“. — А каква е паролата?
— Zum Wilden Hirsh. Като една дума, без главни букви. — Нина го погледна учудено. — Така се казваше хотелът, където бях отседнал, когато кодирах файловете. Трябваше ми нещо, за което руснаците никога нямаше да се досетят в случай, че дискът попадне в техни ръце.
— Руснаците, в множествено число? — попита подозрително Нина, докато внимателно въвеждаше паролата. Компютърът изпиука — паролата беше приета и тя получи достъп. Папката се отвори и разкри десетки — не, стотици — файлове. — Леле, доста записки сте си водили.
— Това е още една предпазна мярка — каза Руст и почука с пръст по челото си. — Точната им поредица се намира единствено тук. Без нея ще са необходими дни, за да се разгадаят. Но с моята помощ ще успеете много бързо да разберете какво съм открил — и се надявам, че ще се убедите, че наистина знам как да намеря парчетата от Калибърн… и че Калибърн ще ни отведе до Екскалибур.
6
„Смъртта на Артур“, изписвано на средновековен френски по този начин, вместо „La Mort D’Arthur“, е компилативно съчинение на Сър Томас Малори, публикувано през 1495 г., създадено въз основа на френски и английски рицарски романи, посветени на крал Артур, заедно със собствени интерпретации и съчинения на автора по темата — Б.пр.