Тайната на Ескалибур

— Значи единственото нещо, което останало от Артур, бил Калибърн?

Руст отново се усмихна.

— Не съвсем. Точно това ми подсказаха проучванията, точно това е моята теория. Само помислете — монасите от Гластънбъри били готови да излъжат дори краля, само и само да запазят своето съкровище. Но когато открили — разкрили, както казахте вие — гробницата на крал Артур пред света, по това време те вече са били преместили истинското й съдържание на друго място, някъде, където огънят, грабителите или кралете не могат да ги открият. Само монасите знаели къде се намира това място — и когато манастирът бил унищожен, то било изгубено. Но местоположението му можело да бъде открито само на едно място — гравирано на Калибърн!

Нина го погледна скептично.

— Защо им е на монасите да правят това? Все едно дават на Голдфингър4 ключа от форт Нокс5!

— Те не са очаквали Ричард да вземе меча със себе си, когато поел на кръстоносен поход. Освен това не можели и да предположат, че той ще постъпи с него така, както е направил.

— И какво направил?

— Пътувайки към Светите земи, Ричард спрял в Сицилия, където по кралския маниер от онова време, той започнал война по някакъв съвсем обикновен повод. — Руст поклати глава презрително, непокорната му коса се разроши. — Владетел на Сицилия по онова време бил Танкред от Лече и когато мирният договор между тях бил подписан през 1191 година, в чест на новото им приятелство Ричард му подарил…

— Калибърн — сети се Нина.

— Въпреки че и Танкред и Ричард вярвали, че това е Екскалибур.

Тя все още бе изпълнена със съмнение.

— Никога преди не съм чувала тази история.

— Подаряването на едно от най-великите съкровища на Англия не е нещо, което Ричард би искал да се разчува у дома. Но когато той продължил похода си към Светите земи, мечът останал у Танкред, който го завещал на наследниците си и накрая се озовал в ръцете на Фридрих Втори.

— Ах! — възкликна Нина, разпознавайки историческата фигура, която й беше далеч по-позната. — Императорът на Свещената римска империя.

— И също кръстоносец — макар и много по-различен от Ричард.

— Сключването на съюзи с мюсюлманите, за да може просто да влезе в Йерусалим и да го обяви за свой без нито една жертва, не съвпадало точно с представата на папата за кръстоносен поход — ухили се тя.

Руст й се усмихна в отговор.

— Не. Но точно благодарение на тези съюзи мечът се озовал в Близкия изток. Когато през 1229 година Фридрих превзел Йерусалим, много кръстоносци всъщност отказали да го последват — папа Григорий IX го отлъчил от църквата и те се страхували, че ако останат с него, ще ги сполети същата съдба. Но Фридрих успял да убеди няколко кръстоносци да го подкрепят. Сред тях бил един млад рицар на име Петер от Коронея — въпреки че тази титла той получил по-късно. Фридрих дал меча на Петер като награда за неговата вярност. След това, пред 1231 година, когато Григорий помилвал Фридрих, това било прието като оправдание за делата на Петер, в резултат на което той се сдобил със значително влияние. Освен територия в Светите земи той получил и замък в Коронея, на гръцките острови.