Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
— Добре, ще видим — Нина погледна към Руст. — Така, кой файл да прочета…
Тя замръзна.
На гърдите на Руст се беше появила наситено зелена точка, която той не забелязваше. Тя се плъзна по омачканите му дрехи и се закова върху сърцето му…
Силното пропукване, което се чу когато в стъклото зад гърба на Нина се проби малка дупка, беше заглушено от трясъка, който се разнесе когато Руст излетя назад и от раната в гърдите му изригна кървав гейзер.
4
Нина бързо скочи от стола си — отчасти от страх, отчасти за да избегне втори изстрел, ако убиецът я е взел на мушка.
Но лазерната точица примигна и изчезна. Нина се втурна към прозореца. В стъклото беше пробита дупка с широчината на пръста й. Зад нея, на покрива на Международния център, тя видя снайперистката — жена с изсечено лице и разрошена коса, боядисана в ярко оранжево, — която залюля пушката си и я хвърли надалеч през ръба на покрива на сградата.
— Хей! — извика някой зад гърба й. — Той ви открадна лаптопа!
Нина се обърна и видя един едър мъж, който тичаше към изхода с нейния макбук и диска. Огромната му ръка правеше машинката да изглежда не по-голяма от книга джобен формат.
Руст…
Един поглед й беше достатъчен, за да разбере, че е мъртъв — очите му бяха широко отворени и застинали, а устата му беше полуотворена, като че ли се канеше да изкрещи. Но той нямаше да проговори отново — и тайната, която се канеше да сподели с Нина, в този миг излизаше през вратата.
— Обадете се на 911! — извика тя и хукна след брадатия мъж. — Какъвто и да е номерът тук, обадете се на полицията!
Огромният крадец се изгуби във вътрешността на хотела. Нина го последва. След нея тичаше млад мъж, нетърпелив да се прояви като герой. Но куражът му се изпари за миг, щом осъзна, колко е грамаден всъщност обектът на преследване.
— Повикахте ли полиция? — попита Нина, като видя телефона в ръката му. Той започна да набира номера на клавиатурата и леко забави скоростта си, зает с телефона.
Едрият мъж пред тях стигна до едно разклонение. Той също се забави, огледа се объркано във всички посоки, след което хукна надясно.
Нина зави зад ъгъла и се озова пред дубликат на коридора, който току-що бе напуснала. Една камериерка затваряше вратата на една от стаите и беше оставила количката с препаратите по средата на коридора. Брадатият мъж изкрещя нещо на чужд език — руски, помисли си Нина в мига, в който той връхлетя върху количката и разпиля по пода шишетата с препарати за почистване. Камериерката изпищя.
Мъжът погледна назад и видя Нина и спътникът й да тичат след него…
След което без видимо усилие вдигна цялата количка над главата си и я хвърли по коридора към тях.
— Господи! — Нина отскочи към една врата. Плитката ниша й осигури достатъчно пространство, за да избегне ръбестата ракета, но младият мъж нямаше такъв късмет, защото твърде късно вдигна поглед от телефона си. Количката го блъсна и го събори на земята, а останалото й съдържание се пръсна по пода.
Нина надникна в коридора, но брадатият не беше приключил. Този път той награби камериерката и хвърли пищящата жена към нея. Нина нямаше къде да се скрие. И двете жени се търкулнаха на пода сред остатъците от количката.
Нападателят им изръмжа доволно при вида на хаоса, който бе създал, после се обърна и отново побягна.
— Ти, кучи сине! — изпъшка Нина и се опита да се изправи. Камериерката изглеждаше повече уплашена, отколкото наранена, но младият мъж охкаше силно, стиснал здраво счупената си китка. — Добре ли сте? — попита тя жената, която замаяно и кимна в отговор. Нина посочи към ранения мъж. — Помогнете му!
Телефонът му лежеше на пода сред разпилените сапуни и шампоани, а екранът му проблясваше. Нина го грабна и хукна след гиганта.
Той стигна до друг кръстопът и изпадна в безизходица, главата му отчаяно се въртеше наляво и надясно. Нина осъзна, че той се е изгубил — беше попаднал в капана на абсолютната еднаквост на коридорите и очевидно не можеше да прочете табелите, които упътваха гостите на хотела през лабиринта.
Той обърна глава назад към нея и се намръщи, белегът на челото му се сгърчи и набръчка кожата на лицето му. Нина забави ход. Ако той решеше да смени тактиката си и да я нападне, вместо да продължи да бяга, тя нямаше никакъв шанс да му устои.