Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
— А ти ми казваше, че Борнмът бил скучен…
6
— Я виж ти — чу се познат глас. — И това ако не е Еди Чейс. Или пък може би е Лудия Макс?
Чейс вдигна глава, когато вратата на килията се отвори.
— Ти не си ли изпя вече песента — отвърна Еди с уморена усмивка. След като го арестуваха, той използва правото си на телефонен разговор, за да се обади на Джим „Мак“ Маккримън, бившия му командващ офицер в САС.
— Приключих с безбройните безсънни нощи в МИ-6. — Посивелият шотландец влезе в килията и Чейс се изправи, за да се ръкува с него. Мак беше облечен с тъмен костюм, ушит по поръчка, който по никакъв начин не разкриваше, че единият му крак е изкуствен под коляното, и носеше под мишница няколко сгънати вестника. — Като че ли си забъркал някаква голяма каша — янките страшно много са заинтригувани от нея.
— Колко голяма?
— Нямам представа, но Питър Олдърли скоро ще ме осветли.
— Олдърли? — изръмжа Чейс при споменаването на агента от МИ-6. — Мили боже, да не си замесил това леке? Сигурно се скъсва от смях при мисълта, че съм прекарал нощта в полицейска килия.
— Да, позабавлява се малко. Но освен това иска да знае кога ще му изпратиш покана за сватбата.
— Че за какво му е? Той не може да ни търпи.
Усмивка изкриви грубото лице на Мак.
— О, Нина много си я харесва. Теб не може да търпи. Иска да поднесе на Нина своите съболезнования.
— Този негодник! И то след като го повишиха заради нас… Къде е Нина, между другото? Добре ли е?
— Добре е. — Мак махна към вратата. — Чака ни в приемната. Заедно с баба ти.
— И какво? Аз ти се обаждам, а излизам последен?
— Първо дамите, Еди. Къде са ти маниерите?
Един полицай ги поведе към приемната.
— Еди! — извика Нина и скочи да го прегърне. — Добре ли си?
— Малко ме поступаха с гумените палки, но като изключим това, съм добре — пошегува се той. Погледна зад нея и видя баба си да седи на пейката. — Бабче! Добре ли си?
Тя кимна.
— Добре съм, Едуард, благодаря. Никога досега не са ме арестували, затова ми е много странно! Но всички бяха много мили и дори ми донесоха чай в килията. Ще има какво да разказвам на момичетата при следващата ни игра на бридж.
— Слава богу. Ако някой се беше държал гадно с баба ми, наистина щеше да настане голяма бъркотия. — Изведнъж той забеляза хората, които се суетяха от другата страна на стъклените врати. — Какво става тук?
— Пресата — отвърна презрително Мак. Той подаде вестниците на Чейс и Нина. — За нещастие са ви изтипосали на първа страница. Не се тревожете за онази пасмина отвън — сега, след намесата на тайните служби, можем да извадим заповед от прокурора и да им затворим устата, но се забавихме твърде много и не успяхме да спрем сутрешните броеве.
— Аах! — проплака ужасено Нина, когато видя официалната си фотография от Агенцията за световно наследство да се усмихва от първата страница на „Гардиън“ под заглавие „Хаос в Борнмът: откривателката на Атлантида арестувана след убийство“. — Аз не бях арестувана за извършването му, аз бях свидетелка!
— Ако си мислиш, че това е лошо… — каза Чейс. В ръцете си държеше брой на „Сън“, на заглавната страница на таблоида с големи букви пишеше „САМОЛИЧНОСТТА НА БОРН(МЪТ)“. Някой турист с чевръсти пръсти — и адски търговски нюх, — бе успял да улови на лента форда, докато прегазва останките от сергията с плодове, и снимката сега украсяваше първата страница. Чейс беше просто сянка на шофьорската седалка и по-голямата част от лицето на баба му бе засенчена от рамката на предното стъкло, но Нина ясно се виждаше отзад. Вестникът услужливо бе включил и снимка, на която тя се ръкува с президента Долтън.
Чейс прочете първото изречение. „На първия ден тя посещава Белия дом, за да получи от президента Долтън най-висшия орден на Америка. На следващия участва в скоростно преследване и престрелка в спокойно крайбрежно градче. Прочутата археоложка Нина Уайлд, откривателка на изгубена Атлантида, беше арестувана вчера след унищожителна гонитба из Борнмът, която остави трима мъртви и десетина ранени…“
— Да, това никак не е добре.
— Така ли мислиш? — проплака Нина. — И Атлантида не е никакъв град, а цял проклет остров! Защо непрекъснато го бъркат?
Чейс я прегърна.
— Приоритети, скъпа.
— Знам, знам. Но аааагрх!
Истински залп от светкавици привлече вниманието им. Елизабет Чейс се втурна нагоре по стълбите и блъсна вратата, вперила горящи очи в брат си.