Диви кинозвезди

Но трябваше да изчакаме на местата си. Планината от нашия багаж тлееше на слънцето, обсипана с кафяви и зелени скакалци, които явно не можеха да издържат на изкушението да гледат отстрани. Канута посрещнаха нашите спътници и те вече се губеха като точици в искрящото море на път към пръснатите по хоризонта островчета. На кейчето пристана голямо кану и от него скочи нисък набит мъж с дъговидно изкривени, с формата на буквата „о“ крака. Приличаше на тибетчанин, дошъл направо от Лхаса. Това беше Изрейъл, собственикът на хотела, където щяхме да отседнем, който идваше да ни посрещне.

Плиткото море бе топло като кръв и бистро като джин, малки стада разноцветни рибки мърдаха опашки и трепкаха над пясъчното дъно. Потеглихме с кануто по тихите води към едно островче — беше около един-два хектара, — гъсто обрасло с палми. Заобиколихме малък нос и се насочихме към циментово кейче. Зад него се намираше хотелът. Ахнах от изненада.

— Виж, истинска прелест! — възхити се Лий. — Не съм срещала подобно нещо в живота си!

— Най-оригиналният от всички хотели, които съм посещавал по света! — възкликнах аз. — Отличен „шест“, Аластър! Много ми харесва.

— Приятничък, нали? — рече сияещ Аластър. В късите изречения нямаше равен на себе си.

Хотелът бе наистина очарователен. Беше на два етажа, с покрив от палмови листа и с корпус под формата на буква „Г“ само от бамбукови пръти, свързани по много сложен начин с лико. Две веранди опасваха постройката и от тях се влизаше в стаите на партера и първия етаж. Цялата конструкция бе „кацнала“ върху дълбок циментов басейн, в който плуваха безброй цветни рибки и две едри водни костенурки. До хотела се виждаше друга несиметрична постройка също в стил „бамбук — палмови листа“ с очукана табела „Бар“. Наоколо високи палмови дървета, изкривени като лъкове за стрелба, докосваха зелените си корони и шепнеха на тихия ветрец. В ниското навсякъде цъфтяха хибискус и други тропични храсти. Всичко това, обляно от слънчевите лъчи, ни се струваше като видение. Можеше да се сравни с холивудски декор на някаква епична филмова продукция за великото Южно море. Имахме чувството, че ще видим (и се оглеждахме наоколо) вкиснатата физиономия на Съмърсет Моъм, който в снежнобели дочени панталони изкачва неустойчивата бамбукова стълба. А най-близо до нея бяха двете костенурки със забележително еднакъв презрителен поглед.