Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Тайният орден
Тайният орден - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайният орден

Электронная книга - «Тайният орден». Краткое содержание книги:

Една от най-важните организации в САЩ, считана за част от правителството, всъщност е частна. Тя не подлежи на контрол от страна на държавата. Нейната мощ е огромна.След смъртта на председателя ѝ петима души са номинирани да заемат поста. За една нощ всички те изчезват. Още на следващия ден е открит първият труп.Скот Харват е извикан по спешност във Вашингтон, за да оглави най-рискованата операция в кариерата си. Скоро той открива, че корените на тази мистериозна организация се таят далеч в миналото. Тя се е превърнала в най-голямата заплаха за бъдещето на САЩ и световната икономика. Харват трябва да разплете конспирация, разработвана повече от три столетия, за да предотврати най-пагубната катастрофа, пред която светът се е изправял.
1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 129
Перейти на страницу:

Щом вратата се отвори, Макгий вдигна очи и видя Лидия Райън на прага.

— Така значи — усмихна се. — Е, поне са изпратили познато лице. Предполагам нямаше да има голямо значение, ако ти бях предложил поне половината пари.

Райън поклати глава и отвърна на усмивката му.

— Трябваше да изчезнеш, когато имаше възможност, Боб.

— И да изоставя всичко това? — разпери той ръце, изпълвайки тясното помещение. — За нищо на света.

Тя се засмя и пристъпи в тясната стая, където двамата се прегърнаха сърдечно. Размениха по няколко думи и той ѝ посочи един от столовете пред бюрото, настанявайки се на другия.

— Какво е толкова секретно, та не може да се говори за него по чистата телефонна линия? Нали не е отново за онзи тъпанар Дъркин? Казах ти, че трябва да му пуснеш един куршум и да го заровиш в плитък гроб.

— В интерес на истината, ти препоръча да го хвърля в каменоломна.

— Още по-добре би било — съгласи се Макгий. — Не, чакай. Първо го убиваме, след това го посипваме с боклуци от гей бар и тогава го захвърляме. Управлението мрази тези неща и няма да рови много в случая. А ти се отърваваш завинаги.

— Не съм се сетила. Ако някога го гръмна, непременно ще се възползвам от идеята ти.

— Какво прави той сега?

— Не знам дали изобщо прави нещо — въздъхна Райън.

— Какъв е тогава проблемът?

— Колко време имаш?

Макгий се облегна назад, сключи длани зад тила си и се намести по-удобно.

— Колкото ти е необходимо.

След като разказа всичко, свързано с материалите от Нафи Насири, които получи във Франкфурт, Лидия изчака менторът ѝ да изкаже някакво мнение, което да ѝ помогне да вземе по-нататъшно решение.

— Много шибана ситуация — промърмори той най-сетне.

— Само толкоз? Няма ли какво друго да кажеш?

— А ти какво очакваш?

— Да направиш някакво предложение за по-нататъшните ни стъпки.

— Нашите ли? — наклони се той напред. — Защо това стана и мой проблем?

— По дяволите, Боб, нуждая се от помощта ти. Сериозно е.

— Мога да се изразя и по-просто. Според мен твоят човек от разузнаването на Йордания те дърпа за опашката. Няма начин да си играят с информацията за потенциална терористична атака. Не, по дяволите.

— Значи според теб си измислят? — не вярваше на ушите си Райън.

— Мисля, че всеки си измисля нещо.

— Да нямаш предвид Дъркин?

— Твоят екип за дестабилизация беше на върховно ниво, но наруши основно правило — хванаха го.

— Бяха ги записали.

— Няма начин — отвърна той. — Може да са сгафили с правилата, но Дъркин не трябваше да ги гони. Бяха прекалено добри. От това, което съм чул, преди това са получили множество предупреждения. Знае се, че се придържаш към правилата, и това, че те изпратиха при тях, беше последен опит да им сложат юзди. Щом нещата станаха неудържими, ги спипаха.

— Дъркин ми заяви в прав текст, че няма представа къде са и дали са замислили нещо.

— Стига, Райън. Не си толкова наивна. Той е шпионин. Също като теб. Плащат му, за да лъже хората.

— Не разбирам, според теб най-добре да се правим, че не сме чули от йорданците за потенциални терористични действия, така ли?

— Колко добре познаваш Насири?

— Достатъчно добре. Пое с тялото си няколко шрапнела, заставайки пред мен. Може би наистина спаси живота ми — рече тя.

— И му имаш доверие, така ли?

— Нямаше да губя и моето, и твоето време, ако не беше така. Съгласна съм с теб. Но също така съм убедена, че да задържаш информация за терористичен заговор е изключително некоректно от страна на съюзник и ако местата бяха разменени, щях да направя същото. Дори повече.

Междувременно Макгий отново прехвърляше бавно материалите от папката.

— Ако информацията е истинска, е доста неприятно, все едно дали старите ти колеги работят за Дъркин. Ако може да се докаже, че Съединените щати не само са замислили, но са и задействали Арабската пролет, а и продължават да сриват правителства, това може да доведе до световна буря. Ще доведе и до пълен провал на тази администрация.

— Не ме интересуват политическите последствия. Интересува ме само да спра терористични действия на територията на САЩ. Няма как да получим помощ от йорданците, ако не им дадем нещо в замяна.

— Защо не занесеш тези материали на някого над Дъркин?

— Да не мислиш, че не съм се сетила! Ами ако греша? Ако йорданците ме пързалят? Ще приличам на пълен идиот. По-лошо, може да излезе, че съм съчинила цялата тази работа само за да злепоставя Дъркин.

— Няма как да започнеш действия без нечия благословия. Трябва някой да „пръсне светена вода“ над проблема.

— И кой според теб би могъл да е този някой?

Докато мислеше съсредоточено, Макгий потупваше папката в коляното си.

1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 129
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)