Операция „Червена буря“ [bg]

— Ако завземем Алфелд, ще ви дам ключовете на града. Засега ме оставете да си свърша работата. Свободен сте! — „Вероятно щеше да поискаш позволение да разстреляш заподозрените фашисти.“ Чинът на Алексеев не му позволяваше да пренебрегва политическите командири, но поне му даваше възможност да не обръща внимание на онези, които нямаха генералски пагони. Той се приближи до тактическите карти. Както и преди, от едната страна лейтенантите нанасяха напредъка на неговите — неговите! — части. От другата страна офицерите от разузнаването събираха данните, които бяха получили за разположението на вражеските позиции. Той сграбчи оперативния си офицер за рамото.

— Искам водещият полк да бъде разположен точно зад мотострелковите части. Ако имат нужда от помощ, дайте им я. Искам този пробив, и то още днес. С какви артилерийски единици разполагаме?

— В момента имаме готови два батальона тежки оръдия.

— Добре. Ако пехотинците имат цели за тях, открийте ги и незабавно започнете да ги обстрелвате. Сега не му е времето за любезности. НАТО знае, че сме тук, и най-лошият ни враг е времето. Времето работи в полза на врага и в наш ущърб. — Оперативният офицер се събра с командира на артилерията и след две минути неговите 152-милиметрови оръдия започнаха да обстрелват фронта. Алексеев реши, че трябва да издейства медал за покойния командир на 20-а танкова дивизия; човекът заслужаваше някаква награда за начина, по който бе успял да обучи хората си.

— Вражеска въздушна атака — каза един от картографите.

— Вражески танкове излизат от гората на изток от Сак, приблизително един батальон. Германците имат поддръжка от тежка артилерия.

Алексеев знаеше, че оттук нататък трябваше да се довери на полковниците си. Времето, в което един генерал бе имал възможност да наблюдава цялото сражение и да го контролира беше отминало отдавна. Щабните му офицери нанасяха своите бележки върху картата. Генералът си помисли, че германците трябваше да изчакат и да оставят предните редици на дивизията да минат, след което да нападнат дивизионните обозни колони. Това беше глупаво и Алексеев за първи път виждаше германски командир да прави тактическа грешка. Германецът вероятно беше млад командир, който бе заменил загиналия си или ранен началник, или пък беше човек, чийто дом се намираше наблизо. Независимо от причината, грешката беше факт и Алексеев щеше да се възползва от нея. Двата му водещи танкови полка понесоха загуби, но само за десет минути успяха да разбият германската контраатака.