Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Останах буден най-малко още един час, като подскачах при най-малкия шум. В замъка всичко изглеждаше спокойно. Заспах.
Трябва да съм спал дълго и дълбоко; но изведнъж бях събуден внезапно от падането на тежко тяло върху моето, като същевременно по лицето, шията и гърдите си усетих някаква пареща течност, която ме накара да изкрещя от болка. А някакъв ужасен шум, сякаш се беше съборил бюфет, пълен с кухненски съдове, изпълни ушите ми.
Задушавах се под тежестта на тялото, което беше паднало върху мен и не мърдаше. Протегнах ръце, стараейки се да открия естеството на този предмет. Напипах лице, нос, бакембарди. Тогава с всичка сила стоварих юмрука си върху това лице. Но веднага получих цяла градушка от плесници, които ме накараха с един скок да се измъкна от измокрените завивки и да избягам по нощница в коридора през вратата, която забелязах, че е отворена.
О, чудо! Беше съвсем светло. Всички се притекоха при този шум и намериха, прострян върху моето легло, изумения камериер, който, носейки ми утринния чай, се беше спънал о импровизираната ми постеля и беше паднал върху мене, разливайки неволно закуската върху лицето ми.
Взетите от мене предпазни мерки, а именно затварянето на капаците и лягането ми сред стаята, единствени ми бяха устроили шегата, от която се опасявах.
Ах, колко се смяха всички тоя ден!
Другата шега, която искам да разкажа, е от моето юношество. Бях петнадесетгодишен и прекарвах всяка ваканция при родителите си в един замък, пак в Пикардия.
Често ни посещаваше една стара дама от Амиен, непоносима, свадлива, сприхава, зла, отмъстителна и винаги готова да държи проповеди. Тя ме беше намразила, не знам защо, и непрестанно ме клеветеше, като преиначаваше и най-незначителните ми думи и постъпки. О, старата проклетница!
Наричаше се госпожа Дюфур, носеше съвсем черна перука, въпреки че беше най-малко шестдесетгодишна, и си слагаше малки смешни бонета с розови панделки. Почитаха я, защото беше богата. Аз я мразех с цялото си сърце и реших да й отмъстя за лошите й обноски.
Бях току-що завършил втора година в гимназията и при изучаването на химията ми бяха направили особено впечатление свойствата на едно вещество, което се нарича калциев фосфат и което, хвърлено във вода, се възпламенява, избухва и изпуща кълба бял дим с отвратителна миризма. За да се забавлявам през ваканцията, бях откраднал няколко шепи от това вещество, наглед доста прилично на това, което обикновено наричаме кристали.
Имах един братовчед на моите години. Разкрих му намеренията си. Той се ужаси от дързостта ми.
И тъй, една вечер, докато цялото семейство беше още в салона, аз се промъкнах скришом в стаята на госпожа Дюфур и се добрах (простете, госпожи) до един съд с кръгла форма, който обикновено крием под леглото, към възглавницата. Проверих дали е напълно сух и поставих на дъното му една шепа, пълна шепа, калциев фосфат.
След това се скрих на тавана и зачаках. Скоро шум от гласове и стъпки ми показа, че всички се разотиваха по стаите си; след това настана тишина. Тогава слязох бос, като задържах дъха си, и поставих око върху ключалката на моята неприятелка.
Тя подреждаше грижливо своите дреболии. След това съблече една по една дрехите си и навлече голям бял халат, който сякаш беше залепнал о костите й. Взе една чаша, напълни я с вода и като бръкна с ръка в устата си, сякаш имаше намерение да изтръгне езика си, измъкна нещо розово и бяло, което постави веднага във водата. Изпитах страх, сякаш бях присъствувал на някакво срамно и страшно тайно действие. Това беше само изкуствената й челюст.
След това сне тъмната си перука и откри малък череп, покрит с редки бели коси; беше толкова смешна, че този път едва не избухнах в смях зад вратата. После направи молитвата си, стана, приближи се до моето оръдие за отмъщение, постави го сред стаята и като се наведе, покри го съвсем с халата си.
Чаках с туптящо сърце. Тя беше спокойна, доволна. Аз чаках… също щастлив, както е щастлив човек, когато си отмъщава.
Отначало чух съвсем лек шум, някакво плискане на течност, сетне серия от глухи гърмежи, нещо като далечна пукотевица.
За миг с лицето на госпожа Дюфур стана нещо ужасно и изумително. Очите й се разшириха, затвориха се, отвориха се отново, след това тя се изправи изведнъж с такава пъргавина, на която не я смятах способна, и погледна…
Белият предмет пращеше, гърмеше, изпълнен с бързи и летящи пламъци като гръцкия огън на византийците. А към тавана се издигаше гъст дим, тайнствен дим, страшен като магия.
Какво ли си е помислила горката жена? Дали е сметнала, че това е някаква дяволска хитрост? Или някаква страшна болест? Дали не е сметнала, че този огън, излязъл от нея, щеше да разяде вътрешностите й и щеше да бликне като из гърлото на вулкан или че самата тя щеше да избухне като препълнено оръдие?