Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
— Защо споменаваш нея преди Джиро от Анасати? — извика импулсивният Севеан.
Телоро използва удобната възможност с прекъсването, за да разпали спора още повече:
— Наричаш действията на тези две армии противопоставяне. Държа да напомня на всички ви: Небесната светлина беше убит! Трябва да се възрази, Мотеча, че обстоятелствата наложиха сбор на оръжие. Лорд Хокану от Шинцаваи естествено иска да защити височайшата фамилия. Мара беше най-твърдият поддръжник на Ичиндар. Джиро, заявявам аз, строи обсадни машини и наема инженери в угода на амбицията си, а не за да стабилизира империята.
Мотеча скръсти ръце.
— Дали обстоятелствата накараха Джиро от Анасати и Мара от Акома с консорта й да изкарат армиите си на полето? Домашните имения на никой от тях не бяха застрашени! Наистина ли е неизбежен този конфликт? Дали предполагаемото Добро на империята принуди Мара да изкара вторичен гарнизон от родното си имение да попречи на силите на Анасати и съюзниците им да използват обществените пътища до Сулан-Ку?
— Хайде сега! — изграчи Шимоне. Имаше властен глас, когато решеше да го повиши, а в спокойствието му сега се долавяше едва сдържан гняв. — Откъде знаеш, че Мара е предизвикала атаката, Мотеча? Не чух за никаква атака, а само за малка схватка, завършила с очертаване на граници. Нима ще хленчим за гражданска война, когато е имало само размяна на обиди и спорадична стрелба с лъкове?
Телоро изтъкна втори аргумент:
— Държа да отбележите: знамето в челото на бойните линии близо до Сулан-Ку не беше на Акома, а на лорд Джиду от Тускалора. Той може да е васал на Мара, но имението е точно на пътя на Джиро. Лордът на Тускалора може законно да е защитавал земите си от нашествие.
Мотеча присви очи.
— Нашият колега Тапек отиде на полето и наблюдава, Телоро. Може да не съм вещ историк като нашия приятел Хочопепа, но определено мога да направя разлика между отбранителна позиция и атакуваща армия!
— А обсадните машини на Джиро в горите край Кентосани за защита ли са? — викна в отговор Шимоне, но аргументът му бе удавен от врявата на други гласове.
Говорителят призова високо за тишина.
— Колеги! Текущият проблем изисква ред.
Мотеча се изпъчи и изпъна халата по тялото си, както петел джига бухва перата си. Посочи с пръст към галериите.
— Хвърляни са стрели между васал на Мара и воини на Анасати, скрити под знамето на клан Йонани. Нима ще седим тук и ще спорим, докато се противопоставят на едикта ни за втори път? Тапек съобщава, че войници са секли дървета за стени, за да имат стрелците им по-добро укритие.
Хочопепа се покашля и изграчи хрипливо:
— Добре де, Тапек е можел да заповяда да спрат стрелбата. — Това предизвика смях и вълна от насмешливи коментари. — Да не би това, че случайните стрели не зачитат особено величието на един Черен халат, да е спряло нашия приятел Тапек?
При тези думи Тапек скочи на крака — червената му коса блесна на фона на черните халати зад него — и извика:
— Вече казахме веднъж на Мара да спре! Толкова бързо ли е забравила отряда воини, който унищожихме за назидание на полето?
— Мотеча има думата — възрази говорителят. — Ще стоиш на мястото си, освен ако официално не ти се разреши да водиш дискусията, приятелю Тапек.
Червенокосият магьосник седна примирено на стола си и замърмори недоволно.
Мотеча поднови аргументите си:
— Заявявам, че Джиро от Анасати не е направил никакъв агресивен ход. Неговите обсадни машини може да обкръжават стените на Кентосани, но не стрелят! И може никога да не го направят, ако се попречи на Мара да се свърже с подкрепата си вътре в Имперския квартал.
— Каква подкрепа? Да не би да намекваш, че Мара е съучастник в измяната? — извика Шимоне. — Това, че тя не е съпричастна в заговора за убийството на Ичиндар, е документирано!
Събранието отново избухна. В продължение на няколко минути говорителят Ходику трябваше да държи ръцете си вдигнати високо, за да въдвори ред. Мърморенето бавно заглъхна. Само Севеан продължаваше да жестикулира, докато убеждаваше в нещо седящ до него колега. Сниши глас и се озърна виновно.
Хочопепа попи потта от челото си.
— Май нямаше нужда да хабя гласа си в държане на речи. — Изкиска се тихо. — Нашите опоненти вършат чудесна работа, като сами протакат.