Господарка на Империята

Империята беше в траур. След огласяването на смъртта на Ичиндар портите на Имперския квартал бяха затворени с грохот и от стените се разгънаха традиционните червени траурни знамена. Сухоземните и водни пътища по Гагаджин загъмжаха от куриери. Метални гонгове и камбани на храмовете на Двайсетте висши богове закънтяха в почит към починалия Ичиндар, деветдесет и един удара, по един за всяко поколение от родословната му линия. Градът щеше да остане затворен за търговия за традиционните двайсет дни на траур и всички дюкяни и щандове, несъществени за поддържането на живота в града, бяха затворили врати, покрити с червен плат.

Улиците бяха затихнали, виковете на улични продавачи на храна и вода — заглъхнали. Молитвените песнопения на жреците за светия покойник ехтяха в утринната тишина. По традиция разговорите по улицата бяха забранени и дори узаконените градски просяци трябваше да изпросват храната си тихомълком. Червения бог Туракаму беше усмирил Небесния глас на земята и докато балсамираното тяло на Ичиндар лежеше в пищните одежди, обкръжено от горящи свещи и жреци, Свещеният град също спазваше мълчанието си на почит и скръб.

На двайсет и първия ден Небесната светлина щеше да бъде поставен на погребалната клада, а избраният приемник, помазан от жреците на Висшите и Низши богове, щеше да се възкачи на златния трон, след като пепелта изстинеше.

А в очакване на този ден кипяха заговори и се трупаха войски. Събранието не можеше да остане безразлично към неспокойствието на масите.

Извън градските порти, закотвени покрай речния бряг или струпани по кейовете на Силмани и Сулан-Ку, стояха търговски баржи, останали извън портите заради спазването на имперския траур. Цените за наем на складове хвърчаха към небесата, след като търговците се надпреварваха да осигурят подслон за нетрайни стоки или за твърде отбрани ценности, за да се оставят на лодките под недостатъчна охрана. Не толкова богатите търговски представители наддаваха за място в частни мазета и тавани, а най-нещастните губеха стоката си пред надигащите се вълни на войната.

Кланове се събираха и отряди на домове се снаряжаваха. Пътищата се загърнаха в облаци прах от хилядите тъпчещи в пръстта на късното лято крака. Реките се задръстиха от флотилии, превозващи воини. Търговците страдаха, понеже стоките им се изхвърляха в реката, за да се отвори място за жив товар от хора, и в градовете настъпи оскъдица, понеже продуктите, карани с коли, обикновено се разпродаваха преди да са стигнали до градските пазари. Пазаренето край пътя често ставаше на върха на копието. Селяните страдаха. Богатите се оплакваха от високи цени. Търговците — от ужасен недостиг. А най-бедните ходеха гладни на тълпи и улиците ставаха все по-размирни.

Управляващите лордове, които можеха да заемат патрули и да укротят човешките маси, бяха заети с друго — пращаха воините си да подкрепят тази или онази фракция или се възползваха от безредието, за да устройват набези срещу врагове, чиито гарнизони бяха пратени за бойното поле. В бедните квартали нарастваше опасността от метежи, а търсачите на бърза печалба дебелееха от раздутите цени.